Фотометрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фотометрията (на старогръцки: φῶς, φωτός — светлина и μετρέω — измервам) е раздел на приложната оптика и представлява наука за измерване яркостта на светлината по начина по който се възприема от човешкото око[1], или с други думи провеждане на количествени измервания на енергетичните характеристики на полето на излъчване[2]. Тя е различна от радиометрията, която е наука за измерване на лъчистата енергия по отношение на абсолютната мощност. Като наука възниква през 18 век.

Човешкото око не е еднакво чувствително към всички дължини на вълната във видимия спектър. Фотометрията се опитва да отчете това. Фотометричните измервания се основават на фотодетектори, устройства, които произвеждат електрически сигнали при излагане на светлина. Прости приложения на тази технология включват включване и изключване на осветителни тела, базирано на осветеност на околната среда и светомери, които се използват за измерване на общия светлинен поток в една точка. По-сложни форми на фотометрично измерване често се използват в рамките на осветителната индустрия. Сферични фотометри може да се използват за измерване на насочен светлинен поток.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Michael Bass (ed.), Handbook of Optics Volume II - Devices, Measurements and Properties, 2nd Ed., McGraw-Hill 1995, ISBN 978-0-07-047974-6 pages 24-40 through 24-47
  2. Гершун А. А. Теория светового поля: Избранные труды по фотометрии и светотехнике