Франц Конрад фон Зикинген
| Франц Конрад фон Зикинген | |
| германски благородник, маршал на Курфюрство Пфалц | |
| Герб | |
|---|---|
 |
Франц Конрад фон Зикинген (на немски: Franz Konrad von Sickingen; * 1511; † 1575) е благородник от стария благороднически род фон Зикинген от Крайхгау в Баден-Вюртемберг, господар на Хоенбург (в Долен Елзас), Ебернбург, Ландщул и Зикинген (днес в Хехинген), маршал на Курфюрство Пфалц, императорски дворцов и военен съветник.
Той е вторият син на вожда на германското рицарство Франц фон Зикинген (1481 – 1523 в битка) и съпругата му Хедвиг фон Флерсхайм († 1515), сестра на Филип фон Флерсхайм (1481 – 1552), княжески епископ на Шпайер (1529 – 1552), дъщеря на Ханс фон Флерсхайм и Отилия Кранх фон Кирххайм. Правнук е на рицар Швикер/Швакхарт фон Зикинген, господар на Кефенах и Бирленбах († 1505) и Маргарета Пулер фон Хоенбург († 1517), главна наследничка на род Хоенбург от Елзас. Брат му Швайкхард фон Зикинген (1500 – 1562) е господар на Неуенбюрг, Кьонгернхайм, Кестенбург.
Фамилията е издигната 1606 г. на имперски фрайхер и на 19 февруари 1790 г. на имперски графове.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Франц Конрад фон Зикинген се жени ок. 1536 г. за Луция фон Андлау (* 9 януари 1514; † 28 април 1547), внучка на Хартман фон Андлау († 1517/1524), кмет на Базел, дъщеря на Йохан Хайнрих фон Андлау († пр. 1515) и Маргарета Рот фон Розенберг († пр. 1530). Те имат два сина:[1]
- Георг Вилхелм фон Зикинген (* 16 септември 1537; † 22 април 1579/12 юли 1581, Лауденбах), женен за Барбара Фогт фон Хунолщайн (* 1536; † 18 май 1598, Шалоденбах), дъщеря на Адам III фон Хунолщайн († 1540)
- Франц фон Зикинген (* 15 март 1539; † 18 март 1597, Амлисхаген), женен пр. 1566 г. за Анна Мария фон Фенинген († 19 септември 1582), дъщеря на Еразмус фон Фенинген († 1582)
Франц Конрад фон Зикинген се жени втори път 1556 г. в Нюрбург за Алверадис фон Милендонк († 23 септември 1564), дъщеря на Дитрих I фон Мирлаер, господар на Милендонк, Шонау и Майдерих († 1549) и Агнес фон Драхенфелс († 1557). Бракът е бездетен.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Thomas Bergholz: Die Grafschaft Sickingen. In: Emil Sehling: Die evangelischen Kirchenordnungen des 16. Jahrhunderts. Band 18: Rheinland-Pfalz I. Tübingen 2006, S. 685 – 701.
- Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XIII, Band 128 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2002, ISSN 0435 – 2408
- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien und reichsunmittelbaren Geschlechter vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Beck, München 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 503
- Genealogisches Handbuch des Adels, Adeligen Häuser. 1962 559
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:90
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 63., 64., 90., Vol. XXIX, Tafel 92.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Franz Konrad von Sickingen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
- ↑ Franz Konrad von Sickingen, Herr zu Hohenburg, Ebernburg, Landstuhl, & Sickingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ahnentafeln (1365 – 1937), images.monasterium.net
