Фуниевидна орешарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фуниевидна орешарка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
разред:Tricholomatales
семейство:Есенни гъби (Tricholomataceae)
род:Infundibulicybe
вид:Фуниевидна орешарка (I. gibba)
Научно наименование
Harmaja, 2003
Синоними
  • Clitocybe gibba P.Kumm., 1871
  • Agaricus gibbus Pers., 1801
  • Agaricus gibbus var. fuligineus Alb. & Schwein., 1805
  • Agaricus gibbus var. major Fr., 1821
  • Agaricus gibbus var. maximus Fr., 1828
  • Agaricus gibbus var. pallidus Alb. & Schwein., 1805
  • Clitocybe maxima P.Kumm., 1871
  • Clitocybe membranacea Sacc., 1887
  • Clitocybe gibba var. adstringens Hagara, 1990
  • Clitocybe gibba var. brevispora Raithelh., 1971
  • Clitocybe gibba var. cernua H.E.Bigelow, 1985
  • Clitocybe gibba var. fuliginea P.Kumm., 1871
  • Clitocybe gibba var. occidentalis H.E.Bigelow, 1985
  • Clitocybe gibba var. ringens Raithelh., 1981
  • Agaricus maximus G.Gaertn. et al., 1802
  • Agaricus gibbus Pers., 1801
Фуниевидна орешарка в Общомедия
[ редактиране ]

Фуниевидната орешарка (Clitocybe gibba) е вид ядлива базидиева гъба от семейство Есенни гъби (Tricholomataceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапката е с диаметър до 9 cm. В ранна възраст е дъговидна с подвит навътре ръб, с малка гърбица по средата, а в напреднала възраст става плоска или силно фуниевидна, с изправен гладък ръб. Кожицата е суха и гладка. На цвят е розово-жълта, жълтеникаво-кафява, оранжево-бежова, като с времето избледнява до розово-охрена и охрена. Пънчето е цилиндрично, право или леко извито, с четинеста основа, жилаво и плътно. На цвят е белезникаво, охрено или кремаво, но по принцип по-светло от шапката. Месото е тънко и бяло, с приятен вкус и слаб мирис. Има приемливи вкусови качества и може да се консумира както в прясно състояние, така и консервирана с оцет.[1]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се често през юни – октомври, като обикновено расте на групи в бедни почви по слънчеви поляни в широколистни, смесени и иглолистни гори.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 66.