Ханукия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханукия

Ханукията́ (на иврит: חֲנֻכִּיָּה) или менора́та Ханука́ (на иврит: מְנוֹרַת חֲנֻכָּה, «ханукален светилник») е свещник, който гори в продължение на осем дни на еврейския празник Ханука.

Произход[редактиране | edit source]

Запалването на Ханукията символизира според еврейската равинска традиция духовната сила и победата на светостта над нечистота, и на светлината над околната тъмнина. Осемте гнезда съответстват на осемте дни светлина, а средния светилник служи за запалването на останалите. Свързва се с Макавейския бунт срещу елинистичния юдаизъм. В действителност, ползвайки се историческия метод, се установява, че евреите честват на този ден началото на зугота, което хронологически се слага в периода от 202 г. пр.н.е. с битката при Зама до бунта на Макавеите през 60-те и 50-те години на 2 век пр.н.е. срещу властта на Селевкидите.

Форма[редактиране | edit source]

Македонска ханукия

Формата на Ханукията първоначално и до 10 век се е различавала от менората, но впоследствие придобива подобен ѝ вид. Първоначалния ѝ вид е имал присособление за закрепване на стена, където горяла, а огънят ѝ от различните гнезда се сливал в едно в съответствие с общата семитска праистория и традиция. Понякога на нея е изобразен лъвът на Юдея, символ на страната и на Макавеите или Юдиф, или пък някаква хамса. Ханукията е най-отличителния общоеврейски символ. В първите векове на новата ера евреите се събирали в синагоги, където общували, но не са носели ермолки. Това което ги сплотявало най-вече било запалването на Ханукията и разказите за подвизите на Чуковете срещу Селевкидите. В еврейските квартали през средновековието се заплавали Ханукиите осветявайки със специфичен оттенък отделените еврейски квартали. Тогава освен в Синагогите, но и по домовете се разказвали за някогашните "славни подвизи", които сплотявали духа на разпръснатото еврейско население.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]