Хистерезис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хистерезисен цикъл: по вертикална ос - магнитната индукция В, а по хоризонталната ос - интензитета на магнитното поле Н. Зависимостта между величините е подобна за всички видове хистерезис


Хистере́зис (на гръцки: ὑστέρησις — изоставащ) е свойство, което се проявява при една физическа, биологическа или друга система. Характерно за хистерезиса е, че параметрите на системата зависят не само от тези които я описват в момента, но моментното ѝ състояние и поведение се определя от предисторията на процеса и от едни предишни трансформации на тази система като цяло. [1] Уравнение на състоянието на дадена система, което отразява евентуалната връзка между характеристичните параметри (или променливи), не може да се използва при явлението хистерезис. Описването на този процес е значително по-сложен.[2] За хистерезиса е характерно явлението насищане и затворената крива отразява хистерезисния цикъл за дадената система.

Като пример за хистерезис е свойството на една функция f(x) да има различно поведение при повишаване на променливата х и след това намаляване на стойността на х. Това се вижда например при физични опити: когато се повишава нивото на външното магнитно поле Н, вътрешното намагнитване В се изменя по една крива, а при обратното намаляване на Н, В се изменя по друга крива, като достигайки Н=0 все още съществува остатъчно намагнитване Br.

В случая колкото е по-тесен хистерезисния цикъл за един феритен материал, толкова по-ниски са загубите от разсеяна магнитна енергия и този т. нар. магнитно мек материал се използва в апаратите за променлив тоu. Колкото кривата на хистерезисния цикъл е по-широк и остатъчната магнитна индукция Br е с по-големи стойности, то тези материали са магнитно твърди, тъй като трудно се размагнитват и се използват за постоянни магнити.

За хистерезиса е характерно явлението насищане и затворената крива отразява хистерезисния цикъл за дадената система.

Области изследващи явлението хистерезис[редактиране | редактиране на кода]

Най-голям интерес представляват изследванията в областта на физиката свързани с магнитния хистерезис и феромагнетизма, сегнетоелектрическия хистерезис при сегнетоелектриците, теорията за съпротивление на материалите.

Хистерезисът като явление - свойство на една система, се изследва в биологията (свързано със структурата и поведението на организмите), социологията, философията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски и съставителства проф. д-р Петко Девененски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 274 ISBN 954-598-041-9
  2. Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски и съставителства проф. д-р Петко Девененски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 256 ISBN 954-598-041-9