Черната вдовица (теленовела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черната вдовица
La viuda negra
ЖанрТеленовела
Създател(и)Йесмер Урибе
СценарийЙесмер Урибе
Густаво Боливар Морено
Хуан Хосе Гавирия
РежисураКарлос Кок
Уилям Гонсалес Сафра
Алехандро Лосано
АктьориАна Серадия
Айлин Морено
Хулиан Роман
Начална мелодияBesos encadenados (в изпълнение на Само)
Страна Мексико
 Колумбия
 САЩ
ЕзикИспански
Сезони2
Епизоди144
Продукция
Изпълнителни продуцентиУго Леон Ферер
Алехандро Гарсия
Продуцент(и)Антонио Алонсо (за Телевиса)
Дерек Бонд
Маделин Контрерас
Хорхе Састоке Роа
Времетраене45 минути
Разпространение
ТВ каналUniMás (САЩ)
Golden (Мексико)
Каракол Телевисион (Колумбия)
Картина1080i HDTV
ЗвукСтерео
Излъчване23 февруари 2014 -
8 юни 2014
(първи сезон)
28 февруари 2016 -
22 май 2016
(втори сезон)
Страница в IMDb

„Черната вдовица“ (на испански: La viuda negra) е теленовела от 2014 г. и 2016 г., продуцирана от колумбийската компания R.T.I. Producciones за Каракол Телевисион и Телевиса. Теленовелата е базирана на книгата, описваща реални събития от живота на Пабло Ескобар и Гриселда Бланко, известна като „Кралицата на кокаина“, „Черната вдовица“, „Кръстницата“, La Patrona de Pablo Escobar, написана от Хосе Гуарнисо.

В главната роля е Ана Серадия.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първа част

Историята на Гриселда Бланко, жена, която в тийнейджърските си години е малтретирана от баща си. Гриселда решава да напусне дома си, тъй като майка ѝ не вярва за ежедневното ѝ малтретиране. Гриселда рашава да се присъедини към банда престъпници, за да оцелее сама в жестокия свят. Гриселда се влюбва в Сехас (Веждите), първият ѝ мъж, който я предава, и по този начин се ражда „Черната вдовица“ – жена, която е убила тримата си съпрузи, които са я предали.[1]

Втора част

Гриседа получава втори шанс да живее, но за да спаси сина си, който е осъден да умре на електрическия стол, се съгласява да работи с американското правителство и да помогне за прекратяването на опасен наркотичен картел, чийто лидер е Хосе Хоакин Гера, познат като „Дявола“.[2]

Гриседа се чувства изоставена и изагубена в чувствата си. Един ден се запознава със своя ангел-пазител, Анхел Ескудеро. Този път, вдовицата ще трябва да избире между завръщането си като „Кралицата на кокаин“, или да осигури бъдещето на новото си семейство.[2]

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Ана Серадия – Гриселда Бланко
  • Мария Хосе Варгас – Гриселда Бланко (дете)
  • Айлин Морено – Гриселда Бланко (млада)
  • Раул Мендес – Хосе Хоакин Гера „Дявола“
  • Луис Роберто Гусман – Ричи
  • Рамиро Менесес – „Сугар“
  • Сесар Мора – „Пелон“
  • Хуан Пабло Гамбоа – Норм Джонс
  • Лучо Веласко – Антонио Робайо
  • Маргарита Рейес – Селия
  • Хулиан Фариета – Майкъл Корлеоне Бланко
  • Йеси Гарсия – Силвио
  • Вивиана Серна – Карла Оталваро
  • Франсиско Боливар – Гарсия
  • Катерин Порто – Сусана
  • Тиаре Сканда – Ана Бланко

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Черната вдовица е на 23 февруари 2014 г. по UniMás. Първи сезон приключва на 8 юни 2014 г. Втори сезон започва на 28 февруари 2016 и приключва на 22 май 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Univision Network. Sinopsis de 'La Viuda Negra' // Univision. Посетен на 23. август 2014. (на испански)[неработеща препратка]
  2. а б ¡No te pierdas La Viuda Negra II! Estreno mundial 28 de febrero a las 10PM/9C por UniMás // uvideos.com. Посетен на 6. февруари 2016. (на испански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La viuda negra (telenovela) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​