Пабло Ескобар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пабло Ескобар
колумбийски наркобарон
Пабло Ескобар 
Роден: 1 декември 1949 г.
Рионегро, Колумбия
Починал: 2 декември 1993 г.  (на 44 години)
Меделин, Колумбия

Пабло Емилио Ескобар Гавирия (на испански: Pablo Emilio Escobar Gaviria) е известен колумбийски наркобарон. Смятан е за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята. Толкова забогатява от търговията с наркотици, че списание „Форбс“ го нарежда на 7-мо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г.

Ранни години[редактиране | edit source]

Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от Антиокия (това твърдение обаче никога не е доказано). Впоследствие се захваща с бизнеса с кокаин и през 1970-те год. започва да изгражда огромна наркоимперия.

Репутацията му нараства след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо започват да работят за Ескобар. През май 1976 г. той и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.

Спечелване на слава[редактиране | edit source]

През 1982 г. Ескобар е избран за заместник-депутат в Камарата на представителите на Конгреса на Колумбия като член на Колумбийската либерална партия.

През 1980-те год. Ескобар става международно известен, след като наркомрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия.

През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.

Фатален край[редактиране | edit source]

В продължение на повече от 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо, в което казва, че ще се предаде отново само, ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, а ако ли не щял да предприеме една от най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор казват, че единственото, което ще направят е да му осигурят защита.

След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло се ядосва и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души и 73-ма са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобаронът е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са взети 11 жертви и още 200 ранени.

Пабло решава да предпази смейството си от евентуален риск и ги изпраща във Франкфурт, Германия. Колумбийските власти разбират за това и се свързват с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата германските власти се съгласяват и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат, тъй като знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака, имайки предвид, че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра. По този начин стягат примката около врата на Ескобар.

Всички от правителството са в очакване Пабло да опита да се свърже със семейството си. Във всички тези премеждия човекът, който стоял най-близо до Ескобар, била сестра му Мария. Тя многократно го умолявала да престане с тази кървава битка. След като наркобаронът се свързва с фамилията си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата със своя син се разбират да се чуят на 2 декември 1993 г. в 15:00 ч. През тези месеци е действала анонимна организация, наречена Los Pepes, която убивала хората на Ескобар.

На 2 декември, ден след 44-ия рожден ден на наркобарона, той звъни на сина си 15 мин. по-рано и така те започват да отговарят на 40-те въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи. В 15:03 ч. той спира и влиза в къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега, ще трябва да чакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата и Ескобар дочува стъпки. Казва на сина си, че нещо става и че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона, той взема пистолета си. Телохранителят му, опитвайки се да го защити, умира. Ескобар изстрелва няколко изстрела, след което скача от прозореца и се озовава на покрива, като се надява да избяга, не съзнавайки, че долу има още много полицаи, готови да го хванат жив или мъртъв. Пабло Ескобар е прострелян 3 пъти, от които единият куршум е в главата и той е смъртоносен. Убит е на покрива, опитвайки се да избяга.

На поклонението му се стичат хиляди жители на Колумбия, за да го почетат за последно. Въпреки 74-те жертви, 600-те ранени и хилядите убити полицаи Пабло Ескобар си остава герой за населението, тъй като за тях той е известен единствено с щедростта си.