Четинест жълт кантарион

Четинест жълт кантарион

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Малпигиецветни (Malpighiales) семейство: Hypericaceae триб: Hypericeae род: Звъника (Hypericum) вид: Четинест жълт кантарион (H. setiferum)

Научно наименование

Hypericum setiferum Stef., 1929

[ редактиране ]

Четинестият жълт кантарион (Hypericum setiferum) е многогодишно тревисто растение от семейство Звъникови, български ендемит, изчезнал вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Многогодишно тревисто растение с едно или няколко стъбла. Достига височина до 30 – 40 cm. Листата му от долната страна по жилките са късочетинести, със сърцевидна основа и стъблообхватни. Цветовете са събрани в рехави метличести съцветия, жълти, дълги 10 – 15 mm. Плодът е конична кутийка, по повърхността с яйцевидноудължени жлезисти мехурчета. Семената му са дребни и надлъжнонабръчкани. Цъфти през май – юни и плодоноси през юни – юли. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена.

Видът е бил разпространен по сухи тревисти каменливи и храсталачни места, на силикатни почви, в границите на ксеротермния дъбов пояс. Събиран е за последно през 1914 г. на Джендем тепе в Пловдив.

Видът е описан през 1929 г. от Борис Стефанов.