Четиридесет и седемте ронини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Четиридесет и седемте ронини.

Гробовете на 47-те ронини в храма Сенгакуджи

„Четиридесет и седемте ронини“ (на японски: 四十七士) е японска легенда, основана на действителни събития от началото на 18 век.

Историята описва група самураи, останали без господар и превърнати в ронини, след като техният даймьо Асано Наганори е принуден да извърши сепуку след като напада придворния Кира Йошинака. След продължило две години изчакване и внимателно планиране ронините отмъщават за смъртта на господаря си, като убиват Кира, след което и те извършват сепуку.

Легендата за четиридесет и седемте ронини става особено популярна в края на 19 век и претърпява множество художествени интерпретации във вид на театрални пиеси, романи и филми. Тя се превръща в пример за морални качества, като вярност, саможертва, упоритост и чест, централни за самурайския кодекс бушидо.