Шон Френч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шон Френч
Sean French
Ники Джерард и Шон Френч, 2018 г.
Ники Джерард и Шон Френч, 2018 г.
ПсевдонимНики Френч
Роден28 май 1959 г. (64 г.)
Професияписател, журналист
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1997 -
Жанртрилър, криминален роман, документалистика
Известни творбипоредица „Фрида Клайн“
СъпругаНики Джерард (1990 – )
Деца2

Шон Френч (на английски: Sean French) е английски журналист и писател, автор на произведения в жанра психологически трилър и документалистика. Заедно със съпругата си Ники Джерард пишат трилъри и криминални романи под общия псевдоним Ники Френч.[1][2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джулиън Шон Френч е роден на 28 май 1959 г. в Бристъл, Англия, в семейството на Филип Френч, радиопродуцент и филмов критик, и шведката Керсти Молин. Има двама по-малки братя. След завършване на гимназия в Северен Лондон следва английска филология в Оксфордския университет, който завършва с бакалавърска степен с отличие. Докато е в университета печели конкурс за млади писатели, организиран от „Вог“.[1][2][3][4]

След дипломирането си, в периода 1981 – 1986 г. работи като журналист и театрален критик за „Вог“. Пише също за „Sunday Times“ като заместник-литературен редактор и телевизионен критик и филмов критик за „Мари Клер“ През 1987 г. пише първата си колона и до края на 2000 г. е колумнист за „New Statesman“. Там се среща с журналистката Ники Джерард, за която се жени през 1990 г. Двойката има две дъщери, Хадли и Моли, а Ники Джерард има две деца от първия си брак – Едгар и Анна.[1][4]

Първата му книга „Fatherhood“ (Бащинство) е издадена през 1992 г., а първият му роман „The Imaginary Monkey“ (Въображаемата маймуна) е издаден през 1993 г. Следват книгите му „The Dreamer of Dreams“ (Мечтателят на мечтите) от 1995 г. и документалните книги с биографии на Джейн Фонда и Брижит Бардо.[1]

Заедно с Шон Френч започват да пишат първата си съвместна книга през 1995 г. Първият им роман „The Memory Game“ (Играта на паметта) е издаден през 1997 г. под псевдонима Ники Френч. През 2002 г. романът им „Killing Me Softly“ (Убивай ме нежно) е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Хедър Греъм и Джоузеф Файнс.[1][4]

През 2011 г. е издаден първият им роман „Черен понеделник“ от емблематичната им поредица „Фрида Клайн“, която се състои от 8 психологически трилъра с главна героиня психотерапевката Фрида Клайн.[1]

Шон Френч живее със семейството си в в Съфолк, Източна Англия.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Imaginary Monkey (1993)[1][2]
  • The Dreamer of Dreams (1995)
  • Start From Here (2004)

Серия „Фрида Клайн“ (Frieda Klein)[редактиране | редактиране на кода]

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • The Fox and the Wolf (2004) – с Шон Френч[1]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Fatherhood (1992)[1][2]
  • Patrick Hamilton: A Life (1993)
  • Bardot (1994)
  • Jane Fonda: A Celebration (1997)
  • The Faber Book of Writers on Writers (1999)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

като Ники Френч
  • * 2002 Убивай ме нежно, Killing Me Softly
  • * 2002 The Safe House – тв филм
  • * 2005 Beneath the Skin – тв филм
  • * 2005 Secret Smile – тв минисериал
  • * 2009 Theatre Live! – тв сериал, 1 епизод
  • * 2011 Without You – тв минисериал, 3 епизода по „What to Do When Someone Dies

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicci French в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​