Юта фон Изенбург

Юта фон Изенбург
	Юта фон Изенбург
графиня на Спонхайм-Щаркенбург и графство Сайн
Лични данни
Родена	1259 г.
Починала	23 април 1316 г. (57 г.)
Семейство
Баща	Хайнрих II фон Изенбург
Майка	Мехтилд фон Хохщаден
Брак	Готфрид I фон Спонхайм-Сайн
Потомци	Йохан I фон Сайн, Енгелберт I фон Сайн, Аделхайд фон Сайн, Елизабет фон Сайн, Хайнрих фон Сайн, Мехтилд фон Сайн, Юта фон Сайн
Герб

Юта фон Изенбург (на немски: Jutta von Isenburg; * пр. 1259/1260; † сл. 23 април 1314, вер. 1316) е благородничка от Изенбург и чрез женитба графиня на Спонхайм-Щаркенбург и графство Сайн. Основателка е на новата линия фон Сайн на род Спонхайм.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Хайнрих II фон Изенбург († сл. 1278) и съпругата му Мехтилд фон Хохщаден († сл. 1264), дъщеря на граф Лотар I фон Аре-Хохщаден († 1222) и Мехтилд фон Вианден († 1241). Майка ѝ е сестра на Конрад фон Хохщаден, архиепископ на Кьолн (1238 – 1261).^[1]

Тя е сестра на графовете Герлах I фон Изенбург-Аренфелс († сл. 1303), Лудвиг фон Изенбург-Клееберг († сл. 1290), Еберхард († 1292), Бертелина († сл. 1227), Елиза († сл. 1276), Хайнрих († 1291), приор на Св. Куниберт в Кьолн (1263), и на Конрад фон Изенбург († сл. 1296), 1286 в свещен орден в Мюнерщат.

Юта фон Изенбург се омъжва пр. август 1258 г. за граф Готфрид I фон Спонхайм-Сайн († 31 октомври 1283), син на граф Йохан I фон Спонхайм-Щаркенбург († 1266).^[2] Те имат децата:^[3]^[4]

Йохан I фон Сайн († 1324), граф на Сайн, женен I. ок. 1287 за Елизабет фон Хесен († 1293), II. 1297 г. за Кунигунда фон Нойербург († ок. 1347)
Енгелберт I фон Сайн († 1336), граф на Сайн-Хомбург, женен I. за Юта фон Изенбург († сл. 1313), II. за Клариса
Аделхайд фон Сайн († сл. 1309), омъжена I. за Хайнрих II, рауграф цу Нойенбаумберг († ок. 1288), II. пр. 1292 г. за рауграф Конрад IV фон Щолценберг († сл. 1327)
Елизабет фон Сайн (* 1275; † ок. 1308), омъжена за граф Герхард III фон Диц († сл. 1306)
Хайнрих фон Сайн († сл. 1311)
Мехтилд фон Сайн († сл. 1311)
Юта фон Сайн († сл. 1327)

Dagmar Reimers: Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
Matthias Dahlhoff: Geschichte der Grafschaft Sayn und der Bestandtheile derselben. Dillenburg 1874 (Google Books).
Joachim J. Halbekann: Die älteren Grafen von Sayn. Historische Kommission für Nassau: Wiesbaden 1997. ISBN 978-3-930221-01-1.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 59.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 133.