Якопо ди Мино дел Пеличайо
| Якопо ди Мино дел Пеличайо | |
| италиански художник от Сиенската школа, документиран от 1342 до 1389 г. | |
 | |
| Роден |
1330 г.
|
|---|---|
| Починал | 1410 г.
|
| Якопо ди Мино дел Пеличайо в Общомедия | |
Якопо ди Мино дел Пеличайо (на италиански: Jacopo di Mino del Pelliciaio; * 1315/1319, Сиена, Сиенска република, † пр. 1396) е италиански художник от Сиенската школа, документиран от 1342 до 1389 г. и работил в Пиза, района на Сиена, Перуджа и околности.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Няма много биографични данни за този художник. Роден е около 1315-1319 г. в Сиена. През 1344 г. се жени за известната си Катерина ди Чеко ди Тура, а през 1366 г., повторно – за Маргарита д'Анджело ди Тучо, от която има общо четири деца. Много документи многократно го цитират сред най-добрите сиенски художници на времето, а други свидетелстват, че той е призоваван да оценява работата на другите. Градската управа го вика три пъти в рамките на 20 години да председателства техния съвет. Датата и мястото на смъртта не са известни, но документ свидетелства, че през 1396 г. той вече е мъртъв.
Той прави не лоша административна кариера и на няколко пъти е избиран в Големия съвет на Сиена. Вследствие на това, животът на Якопо ди Мино е документиран относително добре, макар този факт да не гарантира запазването на неговото художествено наследство от превратностите, от забвение или от недоразумения.
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Якопо ди Мино е традиционен художник от Сиенската школа, чиито вкус се сформира от кръга на произведения на Симоне Мартини и Пиетро Лоренцети.
Фреските, изписани от него за сградата на Сан Франческо в Санта Киара, са с оспорено авторство от известния италиански изследовател Роберто Лонги. През 1955 година, Лонги ги приписва на анонимен майстор – наречен „Майстор дели Ордини“. През 1972 година Лучано Белози доказва, че фреските принадлежат именно на Якопо ди Мино дел Пеличайо.[1]
Якопо има художествено ателие, чрез което изпълнява множество поръчки не само в Сиена, но в Тоскана и Умбрия. Якопо работи в Сиена, Пиза, Сартеано, Сан Миниато, Чита дела Пиеве, Ашано, Монтепулчано и Тоди. Любопитен е фактът, че повечето поръчки са от францисканци.
В Сиена той украсява базиликата „Сан Франческо“ с фреската „Мадоната с Младенеца“.
Около 1340 г. работи в Сан Миниато в манастира Санта Киара, където изписва фрески, които са снети от стената и днес се пазят в Окръжния музей. Освен това за този манастир той създава голям кръст-разпятие, съхранен и до днешно време.
През 1342 – 43 г. той работи в Чита дела Пиеве, където в Оратория на Св. Бартоломей изписва голямата фреска „Разпятие“, известна като „Плачещи ангели“. В нея няма много лица както в „Разпятие“ на Пиетро Лоренцети, но на небето има два ангела повече.
През 1344 г. работи в Сартеано, където днес в църквата Сан Мартино може да се види неговият триптих „Мадоната с Йоан Кръстител и св. Вартоломей“ и „Мадоната с Младенеца“ (нар. „Мадона дел Корделино“).
През 1357 г. той отново работи в Чита дела Пиеве, където в църквата „Санта Мария дели Анджели“ изписва две фрески – „Благовещение“ и „Рождество“. В Ашано, в църквата „Сан Франческо“, Якопо изписва сцени от житието на Христос и от житията на светците.[2]
От документите е известно, че в 1367 г. той си сътрудничи с Доменико ди Бартоло при работите му в Сиенската катедрала.
Кавалетни произведения[редактиране | редактиране на кода]
Неговите кавалетни произведения не са многочислени, голяма част от тях се съхраняват в църквите. Сред тях следва да се отбележи голямото „Коронясване на Мария“ от Пинакотеката на град Монтепулчано. Якопо не отказва никаква работа и от документите е известно, че той украсява и живописва и таволети – дървени обложки за разходните книги на сиенската хазна[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Touring Club Italiano: Umbria. Mailand 1999, ISBN 88-365-2542-3, S. 66
- ↑ Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissans Siena(1260 – 1555). Yale University Press. 2007.
- ↑ Cristina De Benedictis, s. v. Jacopo di Mino del Pellicciaio, in Enciclopedia dell'Arte Medievale, VII, Roma, Treccani, 1996, pp. 250 – 252.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Якопо ди Мино дель Пелличчайо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |