451 градуса по Фаренхайт
451 градуса по Фаренхайт (Шаблон:Lang-en) е научно-фантастичен роман — антиутопия от Рей Бредбъри, издаден през 1953 г.
Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт (233 градуса по Целзий).
Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. По времето на написване на книгата в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с маккартизма.
Филм
През 1966 г. по книгата е направен филм. Режисьор е Франсоа Трюфо. Във филма участват Джули Кристи и Оскар Вернер.
Отзиви в пресата
В света на киното, т.3. издание „Народна култура“. София, 1982
„Гай Монтаг, американски пожарникар от ХХI век, трябва не да гаси, а да разпалва пожари. Законът забранява не само четенето на книги, но и притежаването им, защото те учат човека да мисли. Гай е изгорил стотици книги, но в душата му расте семето на съмнението…“
451 градуса по Фаренхайт е фантастичен филм. Целта на Трюфо е била да покаже какво може да се случи, ако бъде унищожена духовната същност на човека. Засягат се моралните проблеми на информационното общество, заплашващо да унищожи човешкото у хората. Трюфо показва скрити социални болести и изтъква опасността от тяхното развитие. Той казва: „плочи, магнетофонни ленти, телевизия, транзистори, радио — ние ги гледаме и слушаме, а те ни отчуждават, извеждат ни извън самите нас, отнасят ни към външното, отвличат ни от разсъждението, което се съдържа в интелектуално действие като четенето“.
И все пак създателите на филма вярват, че човешкият разум ще надделее...
