Дивус Юлий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Divus Iulius)

Дивус Юлий (на латински: Divus Julius) e най-главен държавен бог в Рим заедно с Юпитер (Iupiter Optimus Maximus).[1]

След официалната сакрализация през 42 пр.н.е. Дивус Юлий е божеството, за което Гай Юлий Цезар е издигнат след неговото убийство през 44 пр.н.е. (IMP·C·IVLIVS·CAESAR·DIVVS: Imperator Gaius Iulius Caesar Divus).

Divus (мн. ч.: Divi) на латински означава „бог“ или „божествен“.

През септември 44 пр.н.е. divus се споменава във връзка с Цезар от Цицерон: Divus Iulius е обявено от сената за официалното култово име на Цезар.

Оригинални текстове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Corpus Inscriptionum Latinarum/CIL 9, 2628: GENIO·DEIVI·IVLI·PARENTIS·PATRIAE·QVEM·SENATVS·POPVLVSQVE·ROMANVS·IN·DEORVM·NVMERVM·RETTVLIT

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]