Encephalartos woodii

	Encephalartos woodii
	Природозащитен статут
	; Изчезнал в природата
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	E. siphonogama
отдел:	Голосеменни (Gymnospermae)
клас:	Cycadopsida
семейство:	Замиеви (Zamiaceae)
род:	Енцефалартос (Encephalartos)
вид:	E. woodii
	Научно наименование
	Encephalartos woodii hort., 1908
	Encephalartos woodii в Общомедия
	[ редактиране ]

Encephalartos woodii е рядък вид цикасово растение от род Encephalartos, ендемичен за гората оНгойе в щат Квазулу-Натал, Република Южна Африка. Това е едно от най-редките растения на планетата, за което се смята, че е изчезнал в природата вид, от който всички съхранени екземпляри са издънки от последния спасен див мъжки екземпляр. Растението носи името на Джон Медли Ууд, куратор на Дърбанската ботаническа градина и директор на Наталския правителствен хербарий на Южна Африка, който открива растението през 1895 година.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Оригинално местообитание

Единствените известни в дивата природа екземпляри от E. woodii били четири ствола на едно растение, открито от Джон М. Ууд през 1895 година в гората оНгойе в щат Квазулу-Натал, Република Южна Африка. Мястото, където растението е открито, е стръмен склон с южно изложение в покрайнините на гората. Годишният валеж в територията варира между 750 – 1000 мм и климатът се отличава с горещо лято и мека зима.

Отстраняване от оригиналното местообитание

Част от растението е отстранена с корените през 1899 година и изпратена в Британската кралска ботаническа градина в Кю (Кю Гардънс). Три от издънките са прибрани от заместника на Ууд, Джеймс Уайли през 1903 година и посадени в Дърбанската ботаническа градина. Една издънка е изпратена в Националната ботаническа градина на Ирландия в Гласневин през 1905 година, където е регистрирана като "Encephalartos way of E. Alten[steinii]" на цена 1 гвинея. По време на експедиция през 1907 година на оригиналното местообитание, Уайли пренася два от по-големите ствола и отбелязва, че от оставащите два единият (най-големият от четирите оригинално открити от Ууд) е сериозно увреден и не очаква да може да оцелее. Увреждането на кората се дължи на факта, че местното население ползва интензивно кората за храна^[2] и медицински цели.^[3] Към 1912 година е останал само един триметров ствол и през 1916 година лесничейството постановява дървото да бъде отстранено и изпратено на правителствения ботаник в Претория. Смята се, че този екземпляр впоследствие загива през 1964 година.^[2]

Оригиналното местообитание, където последният див екземпляр е бил открит, понастоящем е защитена територия.^[3]

Текущо разпространение

Различни ботанически институции по света днес притежават в колекциите си екземпляри от E. woodii. Смята се, че общият им брой е около 500.^[2]

Два от по-големите ствола, които Уайли взима със себе си по време на експедицията през 1907 година, продължават да виреят в Дърбанската ботаническа градина. Издънка от едно от растенията там е изпратено в ботаническата градина „Кирстенбош“ край Кейптаун през 1916 година от Уайли. През 1980-те основата на дървото е оградена с предпазна решетка, след като две издънки в основата му са откраднати от посетители. Екземплярът в „Кирстенбош“ дава шишарки на всеки 2 – 3 години.^[2]

Екземплярът, изпратен в Кю Гардънс през 1899 година, е част от палмовата колекция до април 1997 година и после преместен в оранжерията, където за първи път извежда мъжка поленна шишарка през септември 2004 година.

В Съединените щати, един екземпляр се пази в Лонгууд Гардънс край Филаделфия, Пенсилвания, три екземпляра растат в Лотъсленд в Санта Барбара, Калифорния, където се посадени през 1979 година. В Европа един екземпляр се пази в ботаническата градина на Амстердам, Нидерландия, и в Неаполитанската ботаническа градина, Италия. За ирландския екземпляр се твърди, че е „вероятно най-високият“ екземпляр от вида в Европа.

Екземплярът в Кю Гардънс
Екземплярът в „Кирстенбош“
Екземпляр в Дърбан
Екземплярът в Амстердам

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Растението е подобно на палма и може да достигне във височина до 6 метра. Стъблото му е около 30 – 50 см в диаметър, по-плътно в основата, и увенчано с корона от 50 – 150 листа. Листата са тъмнозелени и лъскави, дълги 150 – 200 см и набраздени от 70 – 150 листенца със сърповидна форма, дълги 13 – 15 см и широки 20 – 30 см.^[2]

Encephalartos woodii е двудомно растение, което означава, че съществуват отделни мъжки и женски екземпляри на растението. Мъжките стробили (поленови шишарки) са цилиндрични, 20 – 40 см в дължина, в редки случаи до 120 см и 15 – 25 см в диаметър, ярко жълтооранжеви на цвят. Един екземпляр може да изведе около 6 – 8 стробили едновременно.^[2]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Откритият от Ууд последен див екземпляр е мъжки. Женски екземпляр от вида така и никога не е откриван в природата, въпреки множеството извършвани проучвателни експедиции. Това означава, че видът не може да се размножава в диво състояние.

Всички съществуващи днес екземпляри от вида – около 500 по цял свят – са издънки от откритото от Ууд растение, т.е. генетично идентични с него и помежду си.

Смята се, че Encephalartos woodii е генетически най-близък до съседния вид Encephalartos natalensis. Според някои източници, видът е реликтна форма на вече изчезнал вид, според други – мутация на Encephalartos natalensis. Трети смятат вида за естествен хибрид между Encephalartos natalensis и Encephalartos ferox.^[2]

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки множеството експедиции в гората оНгойе, други индивиди на Encephalartos woodii никога не са били откривани.^[2] Всички известни екземпляри са издънки само на едно мъжко растение, открито в природата. По тази причина растението е със статут изчезнал в природата вид.^[3]

Както и останалите видове в рода Encephalartos, и Encephalartos woodii е защитен вид както от националното, така и от международното законодателство.^[2] В РЮА е необходимо разрешително за преместване, продажба, покупка, дарение, получаване и култивиране на застрашени растителни видове и за притежание на цикасови растения. На международно ниво всички видове и хибриди на Encephalartos са в Приложение I на CITES (Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора).^[3] Това означава, че събран диворастящ материал не може да бъде търгуван и за всяко изкуствено култивирано растение от род Encephalartos^[3], част от растение, шишарка или семена, пренасяни през международна граница, е необходимо разрешително за износ от експортиращата страна и разрешително за внос от импортиращата страна.^[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Encephalartos woodii (hort., 1908). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Encephalartos woodii Sander, South Africa National Biodiversity Institute
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Encephalartos woodii, The IUCN Red List of Threatened Species

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Encephalartos woodii в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Encephalartos woodii (hort., 1908). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[sanbi-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Encephalartos woodii Sander, South Africa National Biodiversity Institute

[iucn-3] а ^б ^в ^г ^д Encephalartos woodii, The IUCN Red List of Threatened Species

[1]

[2]

[3]