Брезова пореста гъба
| Брезова пореста гъба | ||||||||||||||
_(d.j.b.)_02.jpg) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
B.K.Cui et al., 2016 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Брезова пореста гъба в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Брезовата пореста гъба, известна още като брезова праханова гъба (Fomitopsis betulina), е вид базидиева гъба от семейство Фомитопсисови (Fomitopsidaceae).
Таксономия[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално гъбата е описана от Жан Булиар през 1788 г. като Boletus betulinus[1], но по-късно, през 1881 г. е прехвърлена от Петър Карстен в рода Piptoporus, като Piptoporus betulinus.[2] Молекулярни филогенетични изследвания показват, че видът е по-тясно свързан с рода Fomitopsis[3][4], отколкото с Piptoporus, и през 2016 г. гъбата е прекласифицирана във Fomitopsis.[5]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Географското разпространение на брезовата пореста гъба е ограничено до Северното полукълбо, включително в Северна Америка, Европа и Азия.[6]
Както подсказва името, гъбата расте само на брезови дървета, като бяла бреза, Betulina pubescens, Betulina papyrifera и Betulina obscura.[7]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Плодните тела израстват от кората на дървото и могат да се задържат там в продължение на година. Те са бледи, с гладка сивкавокафява горна повърхност, докато по кремаво бялата долна страна има стотици пори, съдържащи спори. Спорите са с цилиндрична до елипсоидна форма и с размери 3 – 6 μm на 1,5 – 2 μm.[8]
Консумация[редактиране | редактиране на кода]
Видът, макар и неотровен за хората, се счита за негоден за консумация.[9]
Гъбата може да приюти голям брой видове насекоми, които се хранят с нея. В мащабно проучване на над 2600 плодни тела събрани в Източна Канада, са открити 257 вида членестоноги, от които 172 насекоми и 59 акари.[10] С гъбата се хранят гъсениците на молеца Nemaxera betulinella.[11] Старите плодни тела, които са оцелели през зимата, често се колонизират от Hypocrea pulmonata.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bulliard, Jean. Herbier de la France. Т. 7. 1787. с. plate 312.
- ↑ Karsten, P.A. Enumeratio Hydnearum Fr. Fennicarum, systemate novo dispositarum // Revue Mycologique, Toulouse 3 (9). 1881. с. 17.
- ↑ Evaluation of the monophyly of Fomitopsis using parsimony and MCMC methods // Mycology 97 (4). 2005. DOI:10.1080/15572536.2006.11832773. с. 812 – 822.
- ↑ A phylogenetic overview of the antrodia clade (Basidiomycota, Polyporales) // Mycologia 105 (6). 2013. DOI:10.3852/13-051. с. 1391 – 1411.
- ↑ Taxonomy and phylogeny of the brown-rot Fungi: Fomitopsis and its related genera // Fungal Diversity 80 (1). 2016. DOI:10.1007/s13225-016-0364-y. с. 343 – 373.
- ↑ The Book of Fungi. Chicago, Illinois, University of Chicago Press, 2011. ISBN 978-0-226-72117-0. с. 406.
- ↑ Fomitopsis betulina (formerly Piptoporus betulinus): the Iceman's polypore fungus with modern biotechnological potential // World Journal of Microbiology and Biotechnology 33 (5). 2017. DOI:10.1007/s11274-017-2247-0. с. 83.
- ↑ 100 Cool Mushrooms. University of Michigan Press, 2010. ISBN 978-0-472-03417-8. с. 141.
- ↑ Phillips, Roger. Mushrooms and Other Fungi of North America. Buffalo, NY, Firefly Books, 2010. ISBN 978-1-55407-651-2. с. 313.
- ↑ Fungus-Insect Relationships: Perspectives in Ecology and Evolution. Columbia University Press, 1984. ISBN 978-0-231-05695-3. с. 147.
- ↑ Gaedike, Reinhard. Tineidae I: (Dryadaulinae, Hapsiferinae, Euplocaminae, Scardiinae, Nemapogoninae and Meessiinae). Т. 7. Leiden, BRILL, 2015. ISBN 978-90-04-28916-1. с. 37 – 38.
- ↑ Poroid Fungi of Europe. Т. 31. Oslo, Norway, Fungiflora, 2014. ISBN 978-8290724462. с. 346 – 347.
| ||||||||
