Забулени сови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Tytonidae)
Забулени сови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Забулени сови (Tytonidae)
Научно наименование
Scopoli, 1769
Забулени сови в Общомедия
[ редактиране ]

Забулените сови (Tytonidae) са семейство нощни грабливи птици, принадлежащи към разред Совоподобни.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Средно големи сови. Липсват „уши“ от удължени пера. Имат добре очертан лицев диск със сърцевидна форма. Той е подвижен и краят му може да се свива навътре, като частично закрива очите. Това движение на лицевия диск чувствително изменя израза на „лицето“ при тези видове.

Краката са дълги. Вторият и третият пръст имат еднаква дължина, а нокътят на втория пръст е назъбен. Смята се, че с помощта на назъбения нокът забулените сови оправят „тоалета си“, като решат перата на „лицето“ и четинките в основата на надклюнието. Трътковата жлеза е оперена.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Забулените сови предпочитат тропически и умерени географски ширини. Разпространени са по всички континенти без Антарктида. В България се среща вида Забулена сова (Tyto alba).

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с дребни гризачи. Изключително полезна птица, често се заселва в хамбари със зърно, където ловува голям брой мишки и полевки.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Яйцата са слабо удължени, а не кръгли както при другите сови. Малките имат първо и второ пухово (неоптилно) оперение, без да пониква младежко (мезоптилно) оперение. Яйцата са чисто бели и сферични.

Списък на видовете[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Симеон. Совите – наши тайнствени приятели. БАН, София, 1988