Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen
| „Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen“ | |
| Автор | Ватрослав Облак |
|---|---|
| Първо издание | 1888, 1890, 1891 г. Германия |
| Издателство | „Архив фюр славише филологи“ |
| Оригинален език | немски |
| Жанр | научен |
| Вид | славистика |
„Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen“ (в превод История на именното склонение в словенския) е произведение на словенския лингвист Ватрослав Облак, отпечатано в пет части, в три поредни книжки на славистичното берлинско списание „Архив фюр славише филологи“ (XI – XIII) в 1888, 1890 и 1891 година.[1][2][3] „Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen“ е важна книга в историята на словенската диалектология.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Облак замисля написването на история на именното склонение на родния си език още в гимназията. Книгата е писана в 1887 – 1888 година, докато Облак е студент във Виена, предимно на базата на исторически извори. През следващите години Облак интензивно обикаля словенските земи и изучава словенските диалекти като стига до убеждението, че написването на историческа словенска граматика е възможно само след пълно изучаване на съществуващите диалекти. За този си труд Облак изцяло изследва историческите извори от XV – XVII век с изключение на Брижинските паметници, тъй като не му е ясна връзката им със старославянската литература и нейния език, като смята, че върху тях е възможно старославянско влияние.[5]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Езиковият материал Облак разделя на основи: основи на ъ/o, основи на -a, основи на -u, основи на -i (мъжки, женски), основи на -ū и основи на съгласна (-n, -s, -t, -r). Също така добавя и именното склонение на прилагателните и при отделните основи разглежда и трите числа – единствено, двойно и множествено. Така изследването обхваща всички форми на словенското именно склонение. Облак признава още в началото, че словенският показва същия стремеж към опростяване на деклинационните парадигми до минимум, познат и в други славянски езици. Според Облак този процес, продиктуван от стремеж към улесняване на паметните характеристики на говора, заедно със звуковите трансформации, се движи най-вече под влияние на аналогията, която дори може да прескача границите на рода.[5]
Изследването, освен че е малко преждевременно, тъй като е предимно на основата на историческата диалектология, но и разчита прекалено много на аналогията.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Oblak, Vatroslav. Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen // Archiv für slavische Philologie ΧI. 1888. с. 395 – 423; 523 – 561.
- ↑ Oblak, Vatroslav. Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen // Archiv für slavische Philologie ΧII. 1890. с. 1 – 47; 358 – 450.
- ↑ Oblak, Vatroslav. Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen // Archiv für slavische Philologie ΧIII. 1891. с. 25 – 68.
- ↑ Гаршин, Игорь. Южнославянская подгруппа // Сайт Игоря Гаршина. Посетен на 27 март 2016.
- ↑ а б в Kolarič, Rudolf. Oblak, Vatroslav (1864–1896) // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 22 март 2016.