Археогенетика

Археогенетиката е научна област, прилагаща молекулярната популационна генетика на хуманоидите към изучаването на историята. Наименованието ѝ е създадено от английския археолог Колин Ренфрю, един от пионерите на изследванията в тази област.

Методите които използва археогенетиката са:

1. ДНК анализ на и от археологически останки (древна ДНК);
2. ДНК анализ на съвременни популации (хора, вкл. домашни животни и растения), с цел да се проучи човешкото минало и генетичното наследство на човешкото взаимодействие с биосферата, както и
3. прилагането на статистически методи на молекулярната генетика към археологическите данни.

За предшественик на археогенетиката, която е нова социално-хуманитарна дисциплина, се приема изучаването на кръвните групи, съотнесени към другите генетични маркери и носители на генетична информация – езикови и етнически групи, както и връзките между тях. Тази практика на използване на класическите генетични маркери за изследване на праисторическите популации на Европа започва през 60-те години на 20 век, като е повсеместно възприета с излизането на труда „История и география на човешките гени“ (The History and Geography of Human Genes) през 1994 г.

По-насетне археогенетиката анализира генетичната история на основни земеделски култура (като пшеница, ориз, царевица), както и на домашни животни (например крави, кози, свине, коне). Предложените модели на хронология и биогеография на тяхното опитомяване и последващо отглеждане се базират върху данни главно на митохондриалната им ДНК.

Археогенетиката е с акцент върху еволюцията на човека, и като самостоятелна такава се развива през 21 век, а генетичните изследвания на домашни растения и животни са допълващи я способи.

Вижте също

• Палеогенетика

Литература

• Cann, R.L., Stoneking, M., and Wilson, A.C., 1987, Mitochondrial DNA and human evolution, Nature 325; pp. 31 – 36
• Cavalli-Sforza, L. L., Menozzi, P., and Piazza, A., 1994, The History and Geography of Human Genes. Princeton: Princeton University Press.
• Renfrew, A.C., and Boyle, K.V., (Eds), 2000, Archaeogenetics: DNA and the population prehistory of Europe. Cambridge: McDonald Institute for Archaeological Research.
• Indian Genome Variation Consortium. Genetic landscape of the people of India: a canvas for disease gene exploration // Journal of Genetics 87 (1). 2008. с. 3 – 20.
• Amorim A (1999) Archaeogenetics. Journal of Iberian Archaeology 1: 15 – 25
• Pauling L, Zuckerkandl E (1963) Chemical paleogenetics: molecular restoration studies of extinct forms of life. Acta Chem. Scand 17: 89

Външни препратки

• Археогенетика

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Археогенетика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​