Дмитрий Пригов
| Дмитрий Пригов | |
| руски художник и поет | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ново донско гробище, Москва, Русия |
| Националност |  Русия |
| Работил | поет, художник, скулптор |
| Литература | |
| Период | 1957 – 2007 |
| Награди | Пушкинска награда (1993) „Борис Пастернак“ (2002) |
| Семейство | |
| Уебсайт | prigov.ru |
| Дмитрий Пригов в Общомедия | |
Дмитрий Александрович Пригов е руски поет, художник и скулптор, един от създателите на руския концептуализъм.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Москва, където прекарва целия си живот. Учи в Строгановския художествен институт, откъдето е изгонен след критиките на Хрушчов срещу формалистите и абстракционистите. По-късно се завръща в института и завършва през 1967 г. Започва да пише през 1957 г.
Прочува се още преди да е издал официално и едно стихотворение. Първата му книга е издадена през 1990 г. През същата година филмът „Пригов – поет и бунтар“ е показан няколко пъти по съветската телевизия. Известен е също със своите инсталации, скулптури и рисунки. Наричан е „царят на химикалката“, заради своите рисунки с химикалка. Според неговото твърдение, той е автор на повече от 35 000 творби.
През 1990 година посещава България на Празниците на изкуствата Аполония. Негови стихотворения са неколкократно публикувани в сп. „Факел“ и други български издания.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Дмитрий Пригов в
Моята библиотека - ((ru)) Личен сайт на Пригов Архив на оригинала от 2020-11-05 в Wayback Machine.
- Александър Кьосев, „Сълзи за хералдическата душа“ Архив на оригинала от 2022-07-04 в Wayback Machine., в. „Сега“, 21 юли 2007
- Дмитрий Пригов, „Талантът за осъществяване на таланта“, превод Надя Попова, сп. „Факел“, 2002
- Дмитрий Пригов, „Тероризъм с човешко лице“, превод Надя Попова, сп. „Факел“, 2002
- Магдалена Костова-Панайотова, „Пригов като Пушкин (В памет на Дмитрий Пригов)“, електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)
- Магдалена Панайотова, „Пригов като Пригов или за маските и лицата“, електронно списание Littera et lingua, бр. 3, есен 2006
|
