Некаргау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Некаргау
Долината на Некар
Долината на Некар

Некаргау (на немски: Neckargau; на латински: Nechragawe in Alamannia) в Алемания в Херцогство Швабия е средновековно франкско гауграфство на река Некар в днешен Баден-Вюртемберг, Германия.

Главните селища в Некаргау в Алемания са Еслинген ам Некар и Кирххайм унтер Тек. На североизток се намира Мургау, на изток са Pagus Ramesdal (Ремстал) и Филсгау, на юг Pagus Swiggertal (Ермстал), на запад и северозапад Глемсгау и Енцгау.[1]

Графове в Некаргау[редактиране | редактиране на кода]

От ок. 650 до 746 г. територията на Некаргау е владение на род Плеонунген.[2]

През 11 век гауграфството Некаргау получават графовете Вернер, които имат богати собствености в Тургау и в Хесен. Те са графове на Грюнинген и роднини на салическите крале.

След смъртта на граф Вернер II фон Грюнинген-Некаргау († 1053)[3] до ок. 1072 г. Еберхард VI фон Неленбург, граф в Цюрихгау[4], поема управлението на Некаргау, като опекун на граф Вернер III († 1065) и граф Вернер IV.[5] След това до 1121 г. графството е в ръцете на граф Вернер IV фон Грюнинген († 1121).[6] След това владетели вероятно са Хоенщауфените.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лоршки кодекс от манастирЛорш, bearbeitet von Gustav Bossert u.a.
  • Codex Hirsaugiensis от манастир Хирзау, bearbeitet von Eugen Schneider in: Württembergische Vierteljahreshefte für Landesgeschichte 10, 1887. Stuttgart 1887.
  • Die Zwiefalter Chroniken Ortliebs und Bertholds, hrsg. von E. König und K. O. Müller, Schwäbische Chroniken der Stauferzeit 2, Stuttgart 1941.
  • Regesta Imperii (RI online)
  • Württembergisches Urkundenbuch (WUB online)
  • Gustav Bossert: Württembergisches aus dem Codex Laureshamensis, den Traditiones Fuldenses und aus Weissenburger Quellen. In: Dietrich Schäfer: Württembergische Geschichtsquellen, Bd. 2. Stuttgart 1895, S. 1 – 354.
  • Ludwig Friedrich Heyd: Geschichte der Grafen von Gröningen. Stuttgart 1829.
  • Dieter Geuenich: Geschichte der Alemannen. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018227-7.
  • Hans Jänichen, Der Neckargau und die Pleonungen, In: Zeitschrift für Württembergische Landesgeschichte, 1958, 17. Jg., S. 219 – 240.
  • Wolfgang Müller: Zur Geschichte der Alemannen. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1975, ISBN 3-534-03457-0 (Wege der Forschung 100).
  • Gustav Freiherr Schenk zu Schweinsberg: „Das Wernerische Grafenhaus im Neckargau, Hessengau, Lahngau und zu Worms.“ In: Correspondenzblatt des Gesamtvereins der deutschen Geschichts – und Alterthumsvereine 23/7 (1875), S. 49 – 52.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ WUB, Band I., Nr. 141, S. 166 – 167.
  2. ↑ Hans Jänichen, Der Neckargau und die Pleonungen, in: Zeitschrift für Württembergische Landesgeschichte, 1958, 17. Jg., S. 219 – 240.
  3. ↑ Regesta Imperii Online RI III,5,2 n. 1078.
  4. ↑ Georg von Wyß: Nellenburg, Eberhard III., Graf v. N., zubenannt der Selige. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 23, Duncker & Humblot, Leipzig 1886, S. 418 – 421.
  5. ↑ Regesta Imperii Online RI III,2,3 n. 179.
  6. ↑ Karl Hermann May: Reichsbanneramt und Vorstreitrecht in hessischer Sicht, Münster/Köln 1952, und Ludwig Friedrich Heyd: Geschichte der Grafen von Gröningen, Stuttgart 1829.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Некаргау.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Некаргау&oldid=12137995“.