Олигодендроцит
| Олигодендроцит | |
|---|---|
| |
| Олигодендроцит, образуващ изолация около неврон в централната нервна система | |
| Код | TH H2.00.06.2.01018 |
| Олигодендроцит в Общомедия | |
Олигодендроцитите (на старогръцки: клетки с няколко клона)[1] са вид мозъчни клетки, разновидност на невроглията. Тяхната основна функция е изолацията на аксоните (дългите израстъци на нервните клетки) в централната нервна система (главния и гръбначния мозък) на някои гръбначни животни. Същата функция се изпълнява от швановите клетки в периферната нервна система. Един олигодендроцит може да разпростре своите израстъци върху до 50 аксона, като образува обвивка приблизително 1 μm от миелинова обвивка около всеки аксон. Швановите клетки от друга страна може да обгръщат само по един аксон.
Развитие[редактиране | редактиране на кода]
Олигодендроцитите възникват по време на развитието от дендроцитния предшественик – клетки, които могат да бъдат идентифицирани по експресията на няколко антигена, включително ганглиозид GD3,[2] NG2 хондроитин сулфат протеогликан,[2] и алфа субединицата на рецептора за тромбоцитния растежен фактор PDGF-alphaR. В преден мозък на плъх по-голямата част от олигодендроцитните прогенитори възникват по време на края на ембриогенезата и в началото на постнаталното развитие от клетки на субвентрикуларните зони на латералните вентрикули. После клетките мигрират далеч от зародишните зони, за да се поселят в развиващите се бяло и сиво мозъчно вещество, където се диференцират и узряват в миелин-формиращи олигодендроцити.[3] Въпреки това не е ясно дали всички олигодендроцитни прогенитори следват тази поредица от събития. Предполага се, че някои претърпяват апоптоза, а други не могат да се диференцират в зрели олигодендроцити, но остават като възрастни олигодендроцитни прогенитори.
Функции[редактиране | редактиране на кода]
Като част от нервната система олигодендроцитите са тясно свързани с нервните клетки и, подобно на всички други глиални клетки, олигодендроцитите имат поддържаща роля за невроните. Нервната система на бозайниците зависи в решаваща степен от миелиновата обвивка, която намалява загубите на йони и служи като диелектричен изолатор на клетъчната мембрана. Миелинът също увеличава скоростта на нервния импулс.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ragheb 1999.
- ↑ а б Curtis et al., 1988; LeVine and Goldman, 1988; Hardy and Reynolds, 1991; Levine et al., 1993
- ↑ Hardy and Reynolds, 1991; Levison and Goldman, 1993