Тао-Русир

Тао-Русир
Остров Онекотан с калдерата Тао-Русир и Вулкана на Креницин в нея (вляво)
49.35° с. ш. 154.7° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Общи данни
МестоположениеРусия Сахалинска област
Типкалдера на стар щитовиден вулкан
Възраст7500 години
Кратер
Диаметър7,5 km
Дълбочина540 – 920 m
Тао-Русир в Общомедия

Тао-Русир (Блекистон, Курой, Куроиши, Куроиси) е голяма калдера, останала от древен вулкан, в южната част на остров Онекотан от Курилските острови, Сахалинска област на Русия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Базалто-андезитната калдера Тао-Русир е формирана през 5550 (± 75) година преди новата ера, в резултат от едно от най-силните изригвания на Курилските острови през холоцена.[2] Периодът на създаване е установен с радиовъглероден анализ.[3] Калдерата принадлежи на стар щитовиден вулкан, който продължава да излива лава и след последния ледников период. Преди около 7500 години става гигантско взривно изригване с ВЕИ=6, което „обезглавява“ вулкана и формира настоящата калдера.[3][4] Съпроводен е от голямо количество пирокластични потоци, отлаганията от които заемат значителна част от източното крайбрежие на Онекотан и постепенно намаляват дебелината си от юг към север.[4]

През 1846 и 1879 г. в калдерата се наблюдава солфатарна активност.[5]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Има вътрешен диаметър 7,5 км и диаметър при основата – 16 – 17 км.[1][6] Стените на калдерата се издигат на височина между 540 и 920 метра. Запълнена е с най-дълбокото сладководно езеро в Сахалинска област – Калцовое (Пръстеновидно) езеро.[7] Диаметърът му е 7 км, максималната му дълбочина е 264 м., а водната повърхност се намира на 400 м над морското равнище.[1][7] Обикновено водата в него е спокойна, но при силен вятър вълните могат да достигнат 3 м. височина.[6]

Външните склонове са полегати, с наклон от 7° на изток до 14° на запад. На юг и на запад се наблюдават следи от стар ледник във вид на кари и малки коритообразни понижения. Върхът на едно от тези понижения е „срязан“ от калдерата. По източните и северозападните склонове няма следи от ледници. В тези участъци се виждат многочислени застинали лавови потоци с добре съхранена структура на повърхността. На западното подножие един от тях образува нос Ангиби, преграждайки коритото на река Ангиби.[4]

Вулкан на Креницин[редактиране | редактиране на кода]

В северозападната част на езерото, високо над ръба на калдерата, се издига симетричният конус на Вулкана на Креницин и образува остров с диаметър при основата 4 км.[1] Съставът му е главно андезитов и се издига на 1324 м над морското равнище. [2][6] На върха си завършва с кратер с диаметър 350 м и дълбочина 100 м., запълнен с вода.[1][3] През ноември 1952 г., няколко дни след силно земетресение, вулканът изригва от централния кратер с ВЕИ=3. Три дни преди това в близост до калдерата се отбелязват смущения в магнитното поле.[3][5] По-късно става и странично изригване на вулкана, при което се образува още един, голям кратер на североизточния му склон. Едновременно с това на източния бряг е формиран малък лавов купол.[1][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]