Трансавангард

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трансавангард (на английски: Transavantgarde или на италиански: transavanguardia, от на латински: trans и на френски: avant-garde, означаващо след или извън авангарда) е течение в европейската живопис, представляващо италианския вариант на неоекспресионизма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Клементе държи собствения си автопортрет. Сан Франциско, 1991.

Стилът възниква от италианското движение Arte Povera. Един от първите представители на това движение е художникът от гръцки произход Янис Кунелис. Като понятие трансавангард е използвано за първи път от италианския художествен критик Акиле Бонито Олива[1], за да определи дейността на група млади италиански художници в това число Франческо Клементе, Сандро Киа, Енцо Куки, Никола де Мариа, Мимо Паладино и др., които работят в стил неоекспресионизъм.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Achille Bonito Oliva. Italian Transavantgarde, Milan: Politi Editore, 1980.
  • Achille Bonito Oliva. Transavantgarde International, Milan: Politi Editore, 1982.
  • Ida Gianelli. Transavantgarde, Milan: Skira, 2002.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chilvers, Ian. A Dictionary of Twentieth-Century Art. Oxford University Press, 1999. с. 620. Архив на оригинала от 2017-08-16 в Wayback Machine.
  2. ТРАНСАВАНГАРД Архив на оригинала от 2022-05-24 в Wayback Machine., Культура. справочник — словарь.