Устя
| Устя | |
 | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияАрхангелска област |
| Дължина | 477 km |
| Водосб. басейн | 17 500 km² |
| Отток | 92,4 (на 53 km от устието) m³/s |
| Начало | |
| Координати | |
| Надм. височина | 210 m |
| Устие | |
| Място | Вага → Северна Двина → Бяло море |
| Координати | |
| Надм. височина | 44 m |
| Устя в Общомедия | |
Устя (на руски: Устья) е река в южната част на Архангелска област на Русия, десен приток на Вага (ляв приток на Северна Двина). Дължина 477 km. Площ на водосборния басейн 17 500 km².[1]
Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]
Река Устя води началото си от междуречието Северна Двина – Сухона, на 210 m н.в., в близост до границата с Вологодска област, на 4 km северно от станция Ерга на жп линията Коноша – Котлас. Устя е типична равнинна река с бавно течение и множество меандри, като тече на зигзаг и прави 5 големи завоя. От извора до село Новошино тече на северозапад, след това до село Синники – на запад, а до устието на левия си приток Вонжуга – на юг. По-нататък, до устието на десния си приток Верюга тече в северозападна посока, където отново рязко сменя посоката на юг-югозапад и следва това направление до селището от градски тип Октябърски. При него последно завива на север-северозапад и запазва това направление до устието си. Влива се отдясно в река Вага (ляв приток на Северна Двина), при нейния 259 km, на 44 m н.в., при село Власовская.[1]
Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]
Водосборният басейн на река Устя обхваща площ от 17 500 km², което представлява 39,06% от водосборния басейн на река Вага. На север и североизток водосборният басейн на реката граничи с водосборните басейни на малки леви притоци на Северна Двина, на юг – с водосборния басейн на река Сухона (лява съставяща на Северна Двина), а на югозапад и северозапад – с водосборните басейни на река Кулой и други по-малки притоци на Вага.[1]
Основни притоци: леви – Вонжуга (62 km), Кизема (81 km), Мехренга (53 km), Соденга (53 km), Кокшенга (251 km); десни – Болшой Утюкс (62 km), Падома (68 km), Верюга (74 km), Волюга (70 km), Солица (60 km).[1]
Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]
Река Устя има смесено подхранване с преобладаване на снежното. Среден годишен отток на 107 km от устието 92,4 m³/s, с ясно изразено пълноводие от края на април до средата на юни. Замръзва през 2-рата половина на октомври или ноември, а се размразява през 2-рата половина на април или 1-вата половина на май.[1]
Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]
По време на пълноводие е плавателна в долното си течение за плиткогазещи съдове. По течението ѝ са разположени множество, предимно малки населени места, в т.ч. районният център селището от градски тип Октябърски.[1]
-
Река Устя на 15 km от извора си -
Река Устя в горното течение
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)