Анна Сидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Анна Дитерих)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Сидов
метреса на курфюрста на Бранденбург
Лични данни
Родена
Починала
1575 г. (50 г.)
цитаделата Шпандау, Берлин
Семейство
Баща Андреас Сидов
Бракове Михаел Дитерих
Гертрауд Шнайдевинд
Потомци Магдалена фон Бранденбург, Андреас, Николаус
Ловният дворец Груневалд (1788)

Анна Дитерих, родена Сидов (1525 – 1575), на немски: Anna Sydow; Anna Sidow, Anna Dieterich, die „schöne Gießerin“; * ок. 1525; † 1575 в цитаделата Шпандау, Берлин) е метреса на курфюрста на Бранденбург Йоахим II. Тя е съпруга на майстора Михаел Дитерих. [1].

Анна Сидов е дъщеря на Андреас Сидов и Гертрауд Шнайдевинд. Нейната по-малка сестра Елизабет е омъжена за дворцовия проповедник Йоахим Паше (1527–1578).[2]

Курфюрст Йоахим II фон Бранденбург започва връзка с красивата Анна Дитерих, след като през 1549 г. съпругата му Ядвига (Хедвиг) Ягелонка (1513–1573) започва да ходи с патерици. [3] Той се показва с Анна без да го е срам. Тя живее дълги години в ловния дворец Груневалд, който Йоахим II построява през 1542/1543 г. Те имат две деца.

  • Магдалена фон Бранденбург, графиня на Арнебург (1558–1610)
  • Андреас, роден през 1562 г. умира 1569 г. на седем години.

Нейният съпруг Михаел Дитерих, умира през 1561 г., накрая е ръководител на курфюрстката железарница в Гримниц. От този брак Анна има три деца, между които един син, Николаус, на когото курфюрстът дава едно село.

Йоахим II умира неочаквано на 3 януари 1571 г. Неговият син Йохан Георг веднага затваря Анна Дитерих в цитаделата Шпандау до нейната смърт 1575 г. [4] По друга легенда Анна е зазидана жива в ловния дворец Груневалд. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oelrichs: Brandenburgische Geschichte. 1761, S. 211
  2. Heining: Fürstenkonkubinat um 1500. 2006, S. 22f
  3. Oelrichs: Brandenburgische Geschichte. 1761, S. 209
  4. Herbert Schwenk: Der Wahnsinn hatte Methode. Das grausame Strafgericht gegen Münzmeister Lippold anno 1573. Berlinische Monatsschrift. Publikation zur Stadtgeschichte Heft 3/1999, S. 4, online
  5. Griepentrog: Berlin-Sagen. 2010, S. 123

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Georg Theodor Grässe: Die Sage von der weißen Frau.
  • Sagenbuch des Preußischen Staates. Bd. 1, Glogau 1868/71, S. 18, online
  • Johann Carl Conrad Oelrichs: Beyträge zur Brandenburgischen Geschichte. Berlin, Stettin und Leipzig 1761, S. 209-220, online

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]