Баалберит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Баалберит или Ваалберит (в буквален превод от ханаански език: "бог на съюза") е местен Баал, почитан от евреите след смъртта на Гедеон.

В произведенията на средновековните демонолози е един от най-мощните демони, архивариус на Ада.

Баалберит някога се е почитал в Ханаан като божество - "Владика (Властелин) на съглашението", под чието покровителство (егида) се сключвали всички договори.

Според «Admirable History» на Себастиан Михаелис (от 1612 г.), Баалберит е един от 6666 демони, обладал сестра Мадлен Демандол в Екс-ан-Прованс в началото на 17 век. По времето на екзорсизма, той не само открива имената и задълженията на другите дяволи, но и ги нарича небесни противители по смисъла на богоборството. По собственото му признание, Баалберит е княз на херувимите, примамвайки хората към богохулство, клевета, интриги, убийства и самоубийства. Свещеникът който му противодейства е Варнава.

Според преданието се е съхранил договор между Адската йерархия и свещеника Урбан Гранде, отприщващ демоните на монахините от Лудунския манастир през 30-те години на 17 век. Клетвата за вярност към свещеникът на демоните е написана от дясно на ляво в съкратен латински, и е подписана от Сатаната, Велзевул, Луцифер, Елим, Левиатан и Астарт, а в ъгъла ѝ има и послепис: «Заверен с подписа и печата на Главния дявол и моите стопани, князете на преизподнята, Баалберит, писар („scriptor“)».

Баалберит фигурира в списъка на пъклените имена в "Сатанинската Библия" на Антон Шандор Ла Вей.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • J.C. DeMoor, בעל, Theologisches Wörterbuch zum Alten Testament, hrsg. G.J. Botterweck, H. Ringgren, Bd. 1, Col. 706-718.