Беседа:Битка при Одрин (1205)

Не знам кой е писал сведенията за числеността на кръстоносната армия, но те са крайно фантастични. Числеността на армиите е наистина много интересен въпрос. Тук няма място да се изброяват и анализират сведенията на изворите, които са много, но объркани. Разбира се, трябва да се анализират и сведенията за кръстоноските сили в Утример изобщо, за да се добие представа за реалния потенциал на западните кръстоносци. Който е бил нищожен в сравнение с военния потенциал на Източна Европа и България в частност. Общо взето се очертава следната картина: Цариград е превзет от ок. 20 хил. армия, от която рицари са били 1,5-2 хил., още 2-2,5 хил сержанти (договора с Венеция за превоз е бил за 4,5 хил. коня). От останалата армия половината са били венецианци. След една година колко остават? Доста по-малко. Една част си тръгват, има убити, измрели от болести и пр. Бодуен успява да събере при Одрин малка част от армията (другите са по крепости, голяма част отказват да дойдат), т.е. 300 рицари, не повече от 1000-1200 сержанти и още толкова венецианци. Това е! От тях повечето остават в лагера, който впрочем българите не рискуват да нападнат... Година по-късно има конкретно сведение - писмото на Анри дьо Ено (братът на Бодуен), че армията на латинската империя се състои от 600 рицари и 10 хил. войници). Непосредствено в сражението са взели участие не повече от 500-600 души от кръстоноската армия, които са били в съотношение 1:60-70 с българо-куманските войски. Съжалявам, не излиза особено патриотично , но историческата истина е такава. - Blackwolf (беседа) 17:42, 15 април 2014 (UTC)

Хубаво е че си въвел корекции с по-точни данни. Има достоверност в думите ти, но има и противоречия. Ако действително военният потенциал на кръстоносната армия е бил толкова "нищожен" по думите ти, как успяват да превземат, с 20 хилядна армия Константинопол - град с няколкостотин хиляди жители? И после с нея да овладеят Тракия и половин Гърция - и двете гъсто населени и богати области? И не става дума за патриотизъм тук, просто трябва да разсъждаваме логично. Ако действително предоставените от теб числа са верни, то българските и византийски военни възможности не са били много по-големи от тези на кръстоносците. Просто защото ако бяха, кръстоносната армия вероятно нямаше да стигне изобщо до Константинопол. --Hoius (беседа) 12:38, 29 април 2014 (UTC)

Това наистина е учудило и съвременниците, които описват събитията, но е станало. Все пак тези хиляди жители на столицата не са били войници, и след ожесточената битка латинците са успели да превземат града. По-късно те започват да завоюват градове и области "на парче". Ние си представяме, че една държава при нападение отвън има някаква единна реакция. тогава съвсем не е било така - всеки град, всяка област и местен управник са реагирали различно - едни са се биели, други са се покорявали, трети са бягали. Все пак латинците завземат само част от територията на Византия - останалите части се съпротивляват, както е известно. Системата за рекрутиране при Калоян е друга - един силен владетел (известен междувпрочем с жестокостта си) е можел да "изстиска" всичко от подвластните си земи и да застави всеки местен феодал да доведе максимум хора. А освен това е разполагал със значителен контингент наемници. Въпреки всичко когато българите достигат до кръстоноския стан под Одрин латинците вече се готвят за нова битка, тъй като някои оцелели (явно има измъкнали се от засадата)вече са достигнали лагера и са съобщили за поражението. Българите приближават лагера и тогава кръстоносците излизат и се построяват за бой пред лагера, при което българите се оттеглят. Три години по-късно Борил необмислено приема полева битка с рицарите, при която е разбит. Очевидно са били по-силни при открит бой лице в лице, макар че българите едва ли са имали по-слабо въоръжение. Все пак в началото на 13 в. рицарите имат само плетена ризница, щит и шлем. Някои от рицарите-кръстоносците са били толкова бедни, че не са имали коне, за което пишат като съществен проблем латинските хронисти... Като добър анализ, показващ много добро познаване на изворите бих препоръчал статията на д-р Калин Йорданов от СУ "Нов поглед към битката при Адрианопол

(Военният ресурс на ранната Латинска империя и кампанията от април 1205 г.), сп. Mediavalia, бр. 2/2011 (има го онлайн). - Blackwolf (беседа) 16:08, 29 април 2014 (UTC)

Втори етап на битката

Вторият етап на битката е момент, който обикновено се пропуска. След като оцелелите от засадата достигат лагера на кръстоносците, вдигат тревога. Основната част от кръстоносната армия се намира в лагера и Жофруа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил извеждат армията и я построяват в боен ред пред лагера. Българите се приближават, пускат "един облак стрели" и се връщат обратно. Защо Калоян не се решава да нападне основните сили на латинците, след като е унищожил отряда на Бодуен? Вероятно си е направил сметката, че срещу подготвен неприятел в открита полева битка рисковете са прекалено големи. А и вероятно тези няколкостотин души, които обкръжава и разбива (след няколко часа сражение!), са стрували доста загуби на царя.--Предният неподписан коментар е направен от Blackwolf (приноси • беседа) 13:48, 20 март 2017‎

Трябва да се има предвид, че вероятно и числеността на българската армия е силно завишена. Едва ли е била повече от 15-20 хил. заедно с куманските наемници, които са съставлявали ок. половината от армията. Така че имаме 2-4 хил. латинци и 15-20 хил. българи - съотношението на силите пак си остава с много голям превес на едната страна. - Blackwolf (беседа) 13:33, 30 март 2017 (UTC)