Беседа:Малки Искър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

До 1970 година село Малки Искър се казваше Брусенски ханове. Историята на селото накратко. Селото съществува на базата на съсществуващите от времето на траките съседни села Лопян и Брусен.Предполага се,че някъде във времето на турското робство предприемчиви селяни от двете села правят в близост до селата си ханове /дн.мотели/ за преминаващите кервани,отделни коли и пътници.Останали впоследствие да живеят в своите ханове,ханджиите и техните семейства са поставили началото на Брусенски ханове.Селото е разделено още тогава в две,обединени днес в едно село,групи ханове-Брусенски от селяни на с.Брусен и Лопенски ханове-от селяни на с.Лопян.Надделяла е по-многобройната брусенска група и е дала името на селото. От 1970 година по предложение на местната тогава Първична партийна организация на БКП селото е преименувано в с.Малки Искър.На името на реката,която преминава през селото. Различна през времето е ориентацията на селото-като част на Тетевенска околия,като част от с.Брусен.Сега селото е в състава на Етрополска община,Софийска област. Селото заема равнинната част на двете съседни села,които от презумцията за сигурност на техните жители, особено през турско робство са скътани дълбоко в пазвите на Стара планина.Въпреки разположението си като географска даденост с.Малки Инскър никога не е било административен център.Дори и жителите му никога не са надхвърляли тези на Лопян и Брусен. Днес е кметство в състава на Етрополска община. Селото е на своеобразен кръстопът.През него минава пътя Пловдив-Златица-Етрополе-Джурово-Червен бряг-Плевен-р.Дунав.Чрез пътищата до Лопян и Брусен семото има връзка и със съседната Тетевенска община. В селото има магазинна система на РПК-Етрополе,отдадени или продадени на местни жители. Съществува още малък дърводелски цех,бояджийски цех на ДПУ-Етрополе,също закупени от местни жители. Образованието на местните деца се осъществява в селското ОУ "Георги Бенковски",което разполага с модерна съвременна учебна сграда с общежитие и добре обзаведена просторна столова. В училището се обучават 90 деца от ромски произход.Естественият прираст на местното население е замрял отдавна.Компактната ромска махала поддържа този прираст и захранва училището с ученици.Другата голяма група от деца от ромски произход,които се учат в училището е от съседната на селото м.Беляновец,в състава на с.Джурово.По-малобройна е групата деца от съседни по-близки или по-отдаличени села и общини. Селскотостопанство е слабо застъпено,но въпреки това то е в основата на препитанието и поминъка на местното застаряващо населени.По-младите намират препитание предимно в Етрополе и Ботевград. Селото е със затихващи функции и трудно може да се съвземе от демографските трусове,които са сполетели страната ни като цяло.