Беседа:Всемирен потоп

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Беседа:Потоп)

Хубава картинка за морското ниво през кватернера има в английската статия Sea Level - една добра основа за по-натъшни обяснения; краят, респективно и максимум, на покачването съвпада с платоновата Атлантида преди около 10 000 години. 195.96.229.126 20:32, 31 август 2013 (UTC)[отговор]

Говна от английската википедия (който иска да ги използва/редакктира):

Митът за потопа

Митът за потопа е легендарна история за световен потоп изпратен от бог или боговете, за да унищожи цивилизацията като акт на божествено наказание. Той е широко разпространен сред много култури, макар в наши дни да е известен предимно от библейската версия с Ноевия ковчег, хиндуиската пураник?? история на Ману, Деукалион в гръцката митология или Утнапищим от Епоса за Гилгамеш.


Легенди за потопа при различните култури

Близкият изток в древността
 Шумер:

Най-древната запазаена легенда е част от не напълно запазения на глинени плочки, шумерски Ериду Генезис, датиран от около 17 век пр. н. е. Историята разказва как бог Енки предупреждава Зиусудра (името означава "той видя живот" в израз на подареното му от боговете безсмъртие) за намерението на боговете да унищожат човешкия род чрез потоп. За жалост частта, която обяснява защо боговете са взели това решение е загубена. Енки дава указания на Зиусудра (познат също като Атрахасис) да построи голяма лодка, като текстът описващ указанията също е загубен. Целта е да се насели отново земята, както е и в много други легенди за потопа. След потоп от седем дена, Зиусудра извършва специални жертвоприношения и поклонения на Ан (бог на небето) и Енлил (господарят на боговете), след което получава вечен живот в Дилмун (Шумерският Еден) от АН и Енлил.

 Вавилон (Епос за Гилгамеш)

Във вавилонският епос за Гилгамеш, към края на версията "Този, който видя дълбокото" от Син-ликеуннинни се намират сведения за големия потоп (плочка 11). Това е по-късно добавена, разкрасявана или буквално копирана от епоса на Атрахасис, добавка към цикъла за Гилгамеш.

Героят Гилгамеш в търсене на безсмъртието, открива Утнапищим в Дилмун - раят на земята. Утнапищим разказва на Гилгамеш историята на потопа - как Еа (еквивалент на шумерския Енки) е предупредил него Утнапищим за намерението на боговете да унищожат всяка жива твар чрез голям потоп и му дал указания да построи голям плавателен съд, чрез който да спаси своето семейство, своите проятели и свеят имот и добитък. След потопа боговете са съжалили за своето действие и са направили Утнапищим безсмъртен.

 Йудея

Най-добре познатата йудейска версия на легендата за потопа е част от Битие в Стария Завет:


" 5. И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; 6. и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. 7. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. 8. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога). ... 13. И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята. 14. Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола. ... 17. И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. 18. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове. 19. Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол. 20. От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол). 21. А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях. ... 17. И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; 18. а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. 19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: 20. водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. 21. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; 22. всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. 23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. 24. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена. "

Двете неканонични книги Енох и Юбилеи съдържат допълнения към историята, описана в Битие. Библейският разказ за потопа е възприет във видоизменена форма и от свещената книга на исляма - Коранът.


Азиа и тихоокеания
  Китай

В древната китайска литература има много легенди за потопи. Макар и повечето да описват само локално наводнения има някои, които явно описват световен потоп: - Шуджинг или "Книгата на истрорита" писана може би ок. 500 пр. н. е. описва в началото как император Йао се е сблъскал с проблема.на потоп "достигащ до Небесата". Това е причината за интервенцията на великия Да Йу, който е успял в контрола над наводненията. След това е основал първата китайска династия. Преводачът на изданието от 1904 датира потопът към 2348 пр. н. е., пресмятайки че това уж трябва да е същата година като библейския потоп. - Шанхайджинг, "Класика на планини и морета" приключва с китайския управник Да Йу занимаващ се десет години да контролира потоп, чиито "води стигнали до небесата". - Чудзъ, Лиедзъ, Хуанандзъ, Шоуен Жиедзъ, Сику Куаншу, Сонгси Дашу и други, както и множество народни легенди говорят за жена наречена Нюва. Нюва поправя строшените небеса след голям потоп или катастрофа и след това населява света отново с хора. Съществуват множество версии на тази легенда.

 Лао (Индокитай)

Според мита за Кун Бором древните хора за били зли и груби. Могъщо божество ги е унищожило чрез потоп, запазвайки само трима праведни главатари на небето, за да станат основоположници и водачи на една нова раса хора.

 Индия

Според Матсия (риба) Пурана и Шатапатха Брахмана (1-8, 1-6), мантрите към царя на прединастична Дравида, Сатиявата, по-късно познат като Ману си е миел ръцете в една река, когато една малка рибка влязла в дланите му и го помолила да и спаси живота. Той я пуснал в един аквариум, който скоро и умалял. И така местел постепенно рибата в басейн, река и накрая в океана. Тогава тази риба го предупредила, че след седмица ще има потоп, който ще унищожи всичко живо. За това Ману построил лодка, която рибата завлякла на върха на една планина по време на потопа и така той оцелял заедно с няколко "семена на живота", за да възстанови живота на земята. Хиндуиските религиозни традиции смятат Бхагавата Пурана за една от творбите на Вияса писана в началото на Кали Юга, т.е. около 3100 пр. н. е.

Адамански острови

Според легендите на племената населяващи Адаманските острови, хората станали безотговорни към правилата дадени им при сътворението. Пулуга, богът-творец, престанал да ги посещава и след това пратил онищожителен потоп без предупреждение. Само четири човека оцеляли след потопа: двама мъже - Лоралола и Поилола и две жени - Калола и Рималола. Когато стъпили на твърда земя, те разбрали, че са загубили огъня и всички живи неща са избити. След тува Пулуга е сътворил отново всички животни и растения, но изглежда без да дава по-нататъшни инструкции и без да връща огъня на оцелелите.

 Индонезия

Според традициите на Батак земята се намира върху огромна змия - Нага-Падоха. Един ден змията, уморена от своя товар, го изтърсила в морето. Богът Батара-Гуру спасил своята дъщеря пращайки една планина в средата на морето. Човешката раса възникнала от дъщерята на Батара-Гуру. По-късно земята била поставена върху главата на змията.


 Австралия

Според австралийските аборигени във Времената на Съня една огромна жаба изпила всичката вода на света и сушата започнала да се стеле над земята. Единствения начин да се прекъсне сушата бил, да се накара жабата да се смее. Животните от всички страни на Австралия се събрали и се опитвали да накарат жабата да се засмее. Когато накрая змиорката успяла, жабат отворила поспаливите си очи, тялото и се затресло, лицето и се отпуснало и накрая жабата прихнала в смях подобен на вилнееща буря. Водата струяла от нейната уста в порой. Напълнила дълбоките реки и покрила земята. Само най-високите върхове се виждали като острови в морето. Много хора и животни се удавили. Пеликанът, който тогава бил "блекфелоу" (остаряла форма за авсралийски абориген) сиреч черен, се намазал с кал и тръгнал с едно голямо кану да спасява други "блекфелоус". От тогава е останал черно и бяло.

 Малайзия

Според легендата на Темуан, едно от 18-те месни племена на полуостровна Малайзия, греховете на хората толкова са ядосали боговете и предците, че за наказание е изпратен голям потоп. Само две племена на Темуан, Мамак и Инак Бунгсук, оцеляли от потопа, като се качили на райското дърво на "Гунунг Рая" (Царската планина), която от тогава е родно място и произход на племето Темуан.


Европа
 Гърция

В гръцката митология има три потопа. Потопът на Огиг, потопът на Деукалион и потопът на Дардан, два от които са край на ера. Потопът на Огиг на Сребърната Ера, поопът на Деукалион на Първата Бронзова Ера.

Огиг: ПОтопът на Огиг е наречен така, защото се е състоял по времето на митичният цар на Атика - Огиг. Огиг е нщо като синоним на "първоначален", "пръв", "най-ранен". Друга твърдят, че е бил основател и цар на Тебес. В много традиции се казва, че потопът на Огиг е покрил целия свят и е бил толкова унищожителен, че Атика е останала без царе до царуването на Цецропс. В неговите Закони, книга III, Платон смята, че този потоп е бил 10000 години преди неговото време. В „Тимей” (22) и „Критий” (111-112) той описва "най-големия от всички потопи" 9000 години преди Солон, през 10-тото хилядолетие пр. н. е. Текстът освен това казва, че "са се случили много големи потопи през деветте хиляди години" откакто Аина и Атлантида са били превъзходни. Теорията за потоп в егейския басейн смята, че се е случил голям потоп в края на късния плеистоцен или началото на холоцена. Холоценът е геологичен период, започващ преди около 11550 години (или ок 9600 пр. н. е.) и продължава до днес. Този период съвпада с края на последния ледников период, датиран преди около 10000 години, когато морското равнище се е повишило с до 130 метра. През пулс 1А водата в северната хемисфера се е покачила с 25 метра за период по-малък от 500 години. Геологическите изследвания показват, че потопът на Огиг може да се базира на действително събитие.

Деукалион: Легендата за Деукалион, както е разказана от Аполодор в "Библиотеката" има прилики с ковчега на Ной: Прометей съветва сина си Деукалион да направи сандък. Всички хора били избити с изключения на малцина, които се спасили високо в планините. Планините на Тесалия били разделени и целият свят под Истмус и Пелопонес бил покрит с вода. Деукалион и съпругата му Пира стигнали в Парнас, след като се носели в съндъка девет дена и девет нощи. Когато дъждът спрял Деукалион принесъл жертви на Зевс. По указание на Зевс, той мятал камъни зад гърба си, които се превръщали в мъже, а камъните, които хвърляла Пира се превръщали в жени. В Теогония на Аполодор е разказана история със същия сюжет, като става ясно, че Зевс предизвиква потопа като край на Бронзовата Ера.


Дардан: Тази легенда има подобен сюжет. Според Дионис от Халикарнас, Дардан напуснал Феней в Аркадия, за да колонизира земя в североизточно егейско море. По време на потопа, земята била наводнена, а планината, на която Дардан и неговото семейство оцеляли, оформила остров Самотраки. Той напуснал Самотраки върху надута кожа в посока на отсрещните скали на Мала Азия и се населил в полите на планината Ида. Поради страх от нов потоп не построили град, а живяли 50 годинин на открито. Внукът му Трос построил град, наречен на него - Троя.


 Германски

В нордическата митология има два отделни потопа. Според Прозе Едда на Снори Стурлусон първият се е случил в зората на времето преди светът да е бил оформен. Имир, първият великан, е бил убит от бог Один и братята му Вили и Ве. Когато умрял, толкова кръв потекла от неговите рани, че удавил цялата раса на великаните с изключение на мразовитият великан Бергелмир и неговата съпруга. Те се спасили в един кораб и станали праотци на нова раса великани. Тялото на Имир било използвано, за да се оформи земята, докато кръвта му била водата. Вторият потоп в нордическият цикъл на времето е в бъдещето, по време на финалната битка между богове и великани, известна като Рагнарьок. По време на това последно апокалиптично събитие от дълбините на водите ще излезе Йормунгандр, великата Змия на Света, която се намира до морето около Мидгард, за да се включи в конфликта. Резултатът ще е катастрофичен потоп, който ще удави земите. След Рагнарьок земята ще се прероди и ще започне нова ера на човечеството. Митологистът Браян Бранстон е забелязал подобие между тази легенда и събитие описана в англо-саксонската епическа поема "Бьовулф", която по традиция се асоциира с библейския потоп. Така има кореспондиращо събитие в германската и англо-саксонската митология.


 Финландски

В руната Калевала наречена "Хаава" (Раната, част 8) Вейнемьойнен опитва героичен подвиг, който завършва с бълваща рана, чиято кръв покрива цялата земя. В редакцията на Елиас Льоннрот не е акцентирано върху потопа, но глобалното качество на потопа е очевидно в оригиналните варианти на руната. Във варианта от сборника Northern Ostrobothnia от 1803/04, руната гласи:

"Кръвта се лееше като потоп кръвта течеше като река нямаше хълм или висока планина която да не бе наводнена всичко от крайника на Вейнемьойнен от коляното на боеца свещен "

В анализа на Мати Кууси мотивите са построяване на лодка, раната и потопа на руната, съществуват паралели с легенди от целия свят.


Америка
 Ацтеки

Има много варианти на ацтекски истории за потоп. Много от тях са съмнителни откъм достоверност и автентичност. " Когато Ерата на Слънцето дойде, бяха минали 400 години. Тогава минаха още 200, тогава още 76. Тогава цялото човечество беше загубено и удавено, и превърнато на риби. Водата и небето се събраха едно към друго. В един единствен ден всичко беше загубено и Четвърто Цвете изяде всичко, което беше наша плът. Планините бяха погълнати от потопа и водата остана, оставайки спокойна за петдесет и две пролети. Но преди да започне потопът, Титлакахуан беше предупредил Нота и жена ми Нена, казвайки 'Не правете повече пулк, а издълбайте един голям кипарис, в който ще влезете през месец Тоцоцтли. Водите ще се доближат до небето.' Те влязоха и когато Титлакахуан ги затвори, каза на мъжа 'Ще ядеш един мамул царевица, и жена ти също'. И когато всеки изяде по един мамул царевица, те се подготвиха да пътъват, защото водата беше спокойна." из древния ацтекски документ "Кодекс Комалпопока", преведен от Абат Чарлз Етиен Брасьор Бурбургски.

 Инки

В митологията на инките, Виракока унищожил гигантите чрез Голям Потоп (Уну Пачакути) и двама човека заселили света отново. Те оцеляли поотделно в запечатани пещери.

 Маи

В майската митология, от Попол Вух, част 1, глава 3, Хуракан ("еднокрак") е бил бог на вятъра и бурята, причинил големия потоп, след като първите хора (направени от дърво) ядосали боговете (тъй като били некадърни да ги боготворят). Той живеел във ветровити мъгли над водите и казал думата "земя" докато се отново се появила земя от моретата. По-късно, част 3, глави 3 и 4: - Четири мъже и жени отново населяват света след потопа - всички говорят един език - и се събират на едно място - където езикът им се променя - след което се пръскат из света

Както и други това предположение не представлява "арка". "Вавилонска кула" според превода; Някои преводи казват, че хората простигат в град, други в цитадела.

 Хопи


 Каддо
 Меноминии
 Ми'кмак
Полинезия

88.64.71.249 02:03, 8 септември 2009 (UTC)[отговор]