Беседа:Сугестология

Сугестология=Сугестопедия?

No!

--Redagavimas 18:01, 1 май 2006 (UTC)

Сугестология – Източници

1. Източници, които твърдят, че Сугестологията е псевдонаука:

• http://books.google.bg/books?id=9mQ9l3K73BoC&lpg=PP1&vq=suggestopedia&dq=Approaches%20and%20Methods%20in%20Language%20Teaching%20(2nd%20ed.)&hl=bg&pg=PA106#v=onepage&q&f=false – това е първия източник в английската и българската версия на статията. Прави впечатление, че позоваването на него е малко изкривено и извадено от контекста, убеди се сам (стр.106, 1-ви абзац). В действителност горният източник не е първичния, а се позовава на този: Scovel, T. 1979. Review of Suggestology and Outlines of Suggestopedy. TESOL Quarterly 13 - http://static.aston.ac.uk/lis/tesol/Quarterly-1967-2003/Vol_13_2.pdf . T. Scovel е водещ приложен лингвист, интересното е, че той не е направил нито един експеримент, а просто критикува една от книгите на Лозанов, убеди се сам (стр.255-266). След доста обширно търсене в Интернет, не успях да открия друг лингвист, който да твърди, че Сугестопедията е псевдонаука, всички просто се позовават на него.
• „Pseudoscience at 30,000 feet: suggestology, suggestopedia and accelerated language learning.”: An article from: Skeptic (Altadena, CA) - http://www.amazon.com/Pseudoscience-000-feet-suggestology-suggestopedia/dp/B0008FGUM4 . За съжаление не успях да намеря тази статия, но името на издателя говори само по себе си.

2. Източници в подкрепа на Сугестологията:

• Финалния доклад на ЮНЕСКО (за съжаление го има само на френски): http://unesdoc.unesco.org/images/0004/000433/043398fo.pdf . Заключенията и препоръките са дадени на стр. 20 - 26.
• Ето още един източник на английски език, в който цитират методиката на Лозанов и финалния доклад на ЮНЕСКО - "Encyclopedia of the Sciences of Learning" , Norbert M. Seel, 2012г. (стр.935, 2-ри абзац): http://books.google.bg/books?id=xZuSxo4JxoAC&lpg=PA935&ots=vB2U2x5zUH&vq=unesco%20final%20report%20Suggestopedia&dq=unesco%20final%20report%20Suggestopedia&hl=bg&pg=PA935#v=onepage&q&f=false
• http://books.google.bg/books?id=VD6fsTl2jzIC&lpg=PA474&dq=suggestopedia&hl=bg&pg=PA473#v=onepage&q&f=false , стр.473 – тук са описани накратко експериментите проведени от други хора по цял свят.

Сугестопедията е цитирана в много източници, включително чуждестранни. Само в "Google books" те са около 10200! Мисля, че за да достигне това знание до всички читатели на Уикипедия е добре да се публикуват източници, които да обхванат всички гледни точки ... --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.45.28 (беседа • приноси) .

Здравей Потребител:89.215.45.28! Благодаря много за източниците. Ще се постарая в близките дни да ги ревизирам и приложа в статията. Алтернативно - можеш да го сториш ти. --Stalik (беседа) 23:00, 18 февруари 2013 (UTC)

Прегледах първите двайсетина страници от доклада на ЮНЕСКО и бих казал, че е доста критичен спрямо сугестологията/сугестопедията. В началото се говори за това, че положителните резултати не са били повторени от групи, извън тези под ръководството на Лозанов, а по-късно се говори че положителните резултати при изучаване на чужди езици се дължат на високата мотивираност на групите, които са били наясно за експеримента, в който са участвали и са имали високо доверие в преподавателите (говори се за „ефект на Hawthorn“ и „ефект на Пигмалион“), т.е. че убедени в високата ефективност на метода и следващи модата, записвалите се участници са били обхванати от силен ентусиазъм да изучават чужди езици. За изучаването на български език се прави критиката (стр. 18), че макар и Лозанов et al. да настояват, че 66% от обучаваните ученици се научават да четат, във Франция този процент е 75%, без да се използва сугестология. В тази връзка, докладът като цяло потвърждава беглите ми впечатления от въпросния метод. −PetaRZ ¬ 23:30, 18 февруари 2013 (UTC)

Благодаря за отделеното време за анализ. Аз лично исках да го направя, но нямам време.--Mapto (беседа) 14:16, 20 февруари 2013 (UTC)

Здравейте отново, за съжаление не съм учил френски, но успях да намеря превод на някои от заключенията и препоръките дадени на стр. 20 - 26 в горе цитирания финален доклад на ЮНЕСКО:

• Съществува консенсус, че сугестопедията е по-висш метод на обучение за редица предмети и за различни типове курсисти, в сравнение с традиционните методи.
• Да се установят стандарти за обучението, дипломирането и поддържането на стандартите на сугестопедичното обучение.
• Да се използват различни категории за преподавателските компетенции, за да отразяват нарастващото ниво на преподаване при дипломирането.
• Да се започне сугестопедичното обучение на преподаватели възможно най-скоро.
• Да се основе Международна асоциация по сугестология и сугестопедия към ЮНЕСКО под ръководството на д-р Лозанов с цел обучение, изследователска работа, координация и публикуване на резултатите ...

На ЮНЕСКО е предложено да окаже подкрепа на всички тези предложени дейности с всички възможни средства и при съществуващите международни споразумения.

Ако вашият френски е добър, може дословно да преведете всичките заключения във финалния доклад и да ги добавите в българската статия ...--Natan76 (беседа) 10:21, 16 март 2013 (UTC)

Статията Сугестология

Преместено от Потребител беседа:Петър Петров. 06:37, 17 април 2013 (UTC)

При сравнение на двете последователни версии на статията, на пръв поглед изглежда, че съм изтрил много информация. В действителност тя не е изтрита (с малки изключения) а преместена и/или допълнена.
Всички допълнения, които съм направил са подплатени с източници, като са посочени разнородни и авторитетни източници, някои от тях критикуват, други утвърждават сугестологията. Така картината става по-пълна.
Доколкото забелязах, само аз съм въвел повече информация в тази статия от всички преди мен взети заедно.
Ако нещо не е ясно или според вас не е коректно цитирано, смятам че съм достатъчно подготвен, за да го дискутираме в откритата беседа към статията. Далеч съм от мисълта, че един човек може да разбира от всичко ... --Natan76 (беседа) 21:26, 16 април 2013 (UTC)

Местя обсъждането тук, където заинтересуваните могат да го намерят по-лесно. По отношение на статията, моля правете малки промени една по една, за да може по-лесно да се изолират спорните изречения и да се постигне консенсус междувременно. --Поздрави, Петър Петров 06:40, 17 април 2013 (UTC)

Не съобразих, че е по-добре да се правят малки промени една по една, за да може всички (дори и по-малко запознатите) да вникнат по-лесно, за което се извинявам ...--Natan76 (беседа) 09:03, 17 април 2013 (UTC)

Да, сега забелязах, че системата, която следи редакциите има несъвършенства. В моята последна редакция просто съм "разширил" критиката дадена само в първото изречение. Тоест, на мястото на първото изречение предоставям по-обширна информация, която го обяснява.
Останалата част реално не е изтрита. Според системата аз съм я изтрил и после съм я добавил най-отдолу ... --Natan76 (беседа) 10:43, 17 април 2013 (UTC)

При последната ми редакция съм изтрил една от критиките, на основание това, че ако не е била използвана добра методология, това означава, че реално не е била използвана методологията на сугестопедията. Поради тази причина, посочената критика не може да се отнася към сугестопедията. За съжаление не е предоставено, а и аз не успях да открия, какво точно пише в предоставения източник ... --Natan76 (беседа) 13:17, 18 април 2013 (UTC)

В поредната редакция (допълнение) е разгледано по-подробно проучването на сугестологията/сугестопедията от ЮНЕСКО, като са цитирани източници от сайта на организацията. --Natan76 (беседа) 12:47, 23 април 2013 (UTC)

В поредната редакция е "разширена" информацията свързана с признаването на сугестопедията в Австрия, САЩ и България, като са посочени авторитетни източници. --Natan76 (беседа) 00:22, 2 май 2013 (UTC)

---

Дойде времето да представим по-цялостно науката за внушението, до сега разглеждахме предимно отзиви за нея, дадени от различни хора и организации, някои от тях критични, други похвални.
В следващите дни и седмици ще тръгнем на пътешествие из тъмните кътчета на човешкото съзнание и психика, като наша пътеводна карта ще бъдат книгите на д-р Лозанов. Ще се опитам да Ви представя същността на това интригуващо познание, макар и да знам, че това е трудно постижимо, тъй като внушението е толкова всеобхватно и универсално, че едва ли ще успеем да го обясним изчерпателно в една статия.
За да обхванем по-лесно цялата картина, ще вмъкна и някои схеми, специално изготвени за тази цел ...
--Natan76 (беседа) 11:22, 19 юни 2013 (UTC)

Статут на псевдонаука

Връщам неоснователна редакция на Hrisantius, която той неправилно резюмира като основана на садържанието на статията. Съдържанието на статията обаче не предоставя никакво научно изложение на контрааргументи срещу посочените източници за твърдението, че сугестологията е псевдонаука, единият от които е от 2001 г. Ако пък не съществува консенсус, редно е да се представи като противоречива практика, а не бланкетно да се връщат редакции на нерегистрирани потребители, които не са участвали в беседа по темата. --Stalik (беседа) 16:41, 21 март 2014 (UTC)

Сугестологията е наречена псевдонаука само от Thomas Scovel, другият източник (Кеймбридж) просто цитира И него!

Според мен е нормално статията да започне с утвърждаване на Сугестологията, т.е първо да дадем думата на проф. Лозанов да защити своя труд (особено след като той е признат от ЮНЕСКО) и след това да дадем думата на неговия критик. Защото най-лесно е да се критикува, много по-трудно е да се твори. --Natan76 (беседа) 16:43, 22 март 2014 (UTC)

"Думата" не може да даваме на Лозанов, първо, защото е починал, и второ, поради У:КНИ. Изложението в Уикипедия трябва да следва У:НГТ. Това включва, ако има обосновано оспорване на нещо, то да бъде застъпено. Ако още веднъж някой спомене ЮНЕСКО пък ще повърна. ЮНЕСКО не е академичен източник. Те си имат становище, то следва да се чете в своята цялост, а не да се правят ударения върху отделни пасажи. Трябва да се резюмира качествено, а не да се цитира изобилно. Въобще статията в сегашния си вид е под всякаква критика. --Stalik (беседа) 21:17, 22 март 2014 (UTC)

ЮНЕСКО наистина не е академичен източник, но международната комисия на ЮНЕСКО, съставена от учени, е много по-меродавен академичен източник от мнението на един лингвист. Източникът от 2001 г. не твърди, че сугестологията е псевдонаука, а само, че през 1979 Scovel е смятал така. От текста изобщо не личи източникът от 2001 да е съгласен с него. Но по-важното в случая е друго. В научната литература след 1979 и до наши дни е пълно с публикации по сугестология (вж. Google Scholar), т.е. мнението на Scovel в случая не е нито научната, нито общоприетата гледна точка, а само негово лично мнение, при това политически ангажирано (той характеризира сугестологията като някакво съветско изобретение). Съответно мнението на Scovel трябва да бъде представено според теглото си. И да се допълни статията със съвременни научни източници, сравняващи ефективността на сугестологичното обучение с други методи и т.н. --Hrisantius (беседа) 02:26, 23 март 2014 (UTC)

А има ли въобще такива съвременни източници? --Stalik (беседа) 22:04, 23 март 2014 (UTC)

Който търси, намира. Много по-лесно е да се критикува.--Natan76 (беседа) 23:00, 23 март 2014 (UTC)

Точно така, лесно е да се критикува. Работа на предложилия една или друга редакция да ги обосновава с научни източници. Критериите на Уикипедия са такива − няма място в енциклопедията, докато няма сериозни източници. И не е ничие задължение да ги търси вместо вас. −PetaRZ ¬ 23:37, 23 март 2014 (UTC)

Чудесно, не е и мое задължение да Ви образовам!--Natan76 (беседа) 21:22, 24 март 2014 (UTC)

Стискаме си ръцете: не ни и „образовайте“! Довиждане! −PetaRZ ¬ 21:49, 24 март 2014 (UTC)

Бай-бай, който иска сам ще се образова, посочени са достатъчно източници.--Natan76 (беседа) 21:58, 24 март 2014 (UTC)

Подобряване на неутралната гледна точка

Сугестологията е наречена псевдонаука само от лингвиста T.Scovel (той дори не е психолог), другият източник (Кеймбридж) просто разглежда гледните точки на Г.Лозанов, сп. Parade и Т.Scovel, без да се ангажира с нито една от тях! Ето защо, според мен да се започне статията с думите, че тя е псевдонаука (тоест изразява се пристрастие към гл.т. на Scovel), представлява нарушение на правилото за безпристрасност в Уикипедия (т.1 - https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Политика_и_правила). Поради тази причина предлагам статията да започне неутрално така: "Сугестологията е обща теория на внушението, ...." (Източник: стр.7 от книгата "Сугестология" на проф. Лозанов). В хода на изложението е разгледана достатъчно обширно и гледната точка на Scovel! --Natan76 (беседа) 17:13, 3 ноември 2015 (UTC)

След като някой твърди, че тя е псевдонаука, и след като очевидно няма обширна научна литература в обратната посока, струва ми се, че е по-удачно да се каже, че сугестологията е метод за еди-какво си, създаден от еди-кой си. Според същия този тя е [твоят цитат от стр. 7]. Въпреки широкото си практическо приложение днес, научността на сугестологията е оспорвана [Scovel]. Кратко, ясно, даващо определение, казващо всичко съществено. От там нататък са детайлите в остатъка от статията. --Stalik (беседа) 20:33, 3 ноември 2015 (UTC)

P.S.: Аз като цяло съм на мнение, също така, че във въведението на статиите не трябва да има източници. Източниците трябва да са в същинската част на статията, а ваведението само да я обобщава, съответно, то не се нуждае само по себе си от източници, освен във времето, в което статията е мъниче. --Stalik (беседа) 20:35, 3 ноември 2015 (UTC)

Според мен идеята е добра, но за да бъде реализирана е необходимо изложението да се допълни (със съответните източници) и да се извършат някои корекции, които ясно да разграничат двата термина Сугестология и Сугестопедия. Едва след това да се напише въведението.

Сугестологията е обща теория за внушението, предложена от Лозанов, докато Сугестопедията представлява само едно от нейните приложения - това в педагогиката! Сугестологията намира приложение и в клиничната практика, хипнозата, рекламата и т.н.

Според мен, двете понятия често се смесват, тъй като Сугестологията е придобила популярност благодарение на Сугестопедията, също така 2-рата се явява и експериментален метод на първата (според Лозанов)! Може би това е причината, те да са обединени в една статия тук, което не е лоша идея, но може би е добре, в този случай статията да се наименова примерно Сугестология - (/) Сугестопедия!

P.S.: Забелязах, че статията е поставена и в категорията "Псевдонаука" само възоснова гл.т. на лингвиста Scovel, който не е психолог. Според мен, това е още едно нарушение на правилото за безпристрасност в Уикипедия!--Natan76 (беседа) 17:09, 4 ноември 2015 (UTC)

Когато отговаряш слагай едно двуеточие повече от предходния писал. Щом намираш статията за необективна, направи предлаганите от теб редакции. --Stalik (беседа) 23:50, 4 ноември 2015 (UTC)

Да, статията има нужда от доста допълнения и редакции, надявам се, че следващата седмица ще имам време и за това. Благодаря за отделеното време.--Natan76 (беседа) 08:52, 5 ноември 2015 (UTC)

Във връзка с цитирането и авторските права

Vodnokon4e: Благодаря за добрата оценка на моя труд. Цитирането и използването на части от публикувани произведения не би следвало да представлява проблем. Според У:АП „Кратки цитати, отбелязани като такива, също са допустими, доколкото илюстрират разглежданите теми; като източниците, от които са взети, задължително се описват ...“ Също така според Закона за авторското право и сродните му права – Чл. 24, ал.1, т.3: „Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;“ --Natan76 (беседа) 13:07, 26 януари 2016 (UTC)

В тази връзка само ще добавя кавичките и името на рецензента. --Natan76 (беседа) 13:21, 26 януари 2016 (UTC)

Оформлението като кратък цитат е добре. Махам шаблона за авт. права. Благодаря.--Vodnokon4e (беседа) 19:58, 26 януари 2016 (UTC)

Раздел „Сугестопедия“

В раздела са допуснати някои неточности и е посочен само един източник (личен сайт), за който нямаме гаранция, че е принадлежал на проф. Лозанов. В тази връзка, през идните дни смятам да го преработя изцяло. След това ще напишем едно обобщаващо въведение, в което няма да има нужда от източници (благодарности на Stalik за тази идея).--Natan76 (беседа) 21:26, 28 януари 2016 (UTC)

Въведение

За да се спази правилото за безпристрасност в Уикипедия – т.1 от У:ПП, всички различни гледни точки по темата ще бъдат представени безпристрастно и с уважение в едно обобщаващо въведение, в което няма да има нужда от източници, тъй като те вече са посочени в същинската част на статията (благодаря на Stalik за тази идея). --Natan76 (беседа) 18:03, 4 февруари 2016 (UTC)
Информацията касаеща личността на Лозанов е премахната, защото тя е детайлно разгледана в статията посветена на него. Заменил съм и две интернет връзки на източници (едната вече не е активна, а другата не беше толкова точна). --Natan76 (беседа) 20:09, 4 февруари 2016 (UTC)

Сега статията има значително по-прегледен вид. Не одобрявам метода на библиографските бележки, който бих направил по модела на Македонизъм, но като изключим това структурно изглежда добре и съпътствано с подробна проверяема библиография. Въведението в статията е точно такова, каквито би трябвало да са въведенията в подобни пространни статии. Поздравления за този принос. --Stalik (беседа) 12:32, 5 февруари 2016 (UTC)

Благодаря за оказаното съдействие и за последната Ви редакция. Избрах този метод на библиографски бележки, за да не се получи прекалено дълъг списък от източници, тъй като се наложи да посочвам една и съща книга на много места в текста (само страниците са различни). Недостатък на този способ е дългата препратка към източника. Друго негово предимство е, че с един клик се достига до пълната инфомация, касаеща източника. --Natan76 (беседа) 21:04, 5 февруари 2016 (UTC)

Предлагам да се премахне шаблона за подобряване на неутралната гледна точка и статията да бъде въведена в категория:концепции и категория:методи на обучение. --Natan76 (беседа) 21:34, 5 февруари 2016 (UTC)

Промяна на заглавието

Тъй като съдържанието на статията в по-голямата си част касае Сугестопедията, която е и по-популярна сред хората. Предлагам да се смени името й на „Сугестология и Сугестопедия“. Така при търсене в Гугъл по ключова дума „Сугестопедия“ статията в Уикипедия би следвало да излезе на първо място (в момента се появява на 3-то място). --Natan76 (беседа) 13:30, 13 септември 2016 (UTC)