Библиотечни каталози

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Библиотечните каталози разкриват всестранно библиотечния фонд пред читателите посредством описание, класифициране и предметизиране на библиотечните материали. В България каталожната система се е развила под влияние на немската библиотечна традиция. Основните видове каталози са:

Справочно-информационни каталози[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни каталози[редактиране | редактиране на кода]

Биват печатни и картови (фишови и микрофишови).

Формални каталози[редактиране | редактиране на кода]

  • азбучен – авторски и по заглавия
  • хронологичен
  • географски

Реални каталози[редактиране | редактиране на кода]

Систематичен[редактиране | редактиране на кода]

Според различни класификационни системи. Най-разпространената в България понастоящем е Универсалната десетична класификация (УДК).

Предметен[редактиране | редактиране на кода]

По предметни рубрики. Най-големият предметен каталог е този на Националната библиотека.

Речников (енциклопедичен)[редактиране | редактиране на кода]

Характерни са за англосаксонската библиотечна система. Те стоят в семантичната основа на автоматизираните електронни каталози. В България нямат широко разпространение.

Автоматизирани каталози[редактиране | редактиране на кода]

Електронен онлайн библиотечен каталог (OPAC) – основават се на интегрирани библиотечно-информационни системи като „Алеф“, „Кобис“ и други.

Каталози по обхват[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Отразява фонда на една отделна библиотека или колекция.

Частичен[редактиране | редактиране на кода]

Отразява отделна колекция или фонд.

Централен[редактиране | редактиране на кода]

Отразява фондовете на основната библиотека и нейните филиали.

Своден[редактиране | редактиране на кода]

Отразява колекциите на няколко самостоятелни библиотеки от национален или регионален мащаб. Такива са: Сводният каталог на библиотеките на БАН в Централната библиотека (49), Сводният каталог на академичните библиотеки в България (НАБИС) (15), Сводният каталог на чуждестранните книги в Националната библиотека (25), Сводният каталог на чуждестранните периодични издания в България в Националната библиотека (182), Сводният каталог на академичните библиотеки в Североизточна България в Библиотеката на Русенския университет (6), Сводният каталог на старопечатни, редки и ценни издания (4), Обединените каталози на Националния аграрен научно-информационен комплекс (4), Обединеният каталог на регионалните библиотеки (РЕГИНА) в Пловдивската народна библиотека (3) и други.

Каталози по вид издания[редактиране | редактиране на кода]

  • книги
  • периодика
  • официални издания
  • дисертации
  • карти
  • нотни издания
  • „сива“ литература
  • некнижни материали

Каталози по азбука[редактиране | редактиране на кода]

  • кирилица – българска и небългарска
  • латиница

Каталози по предназначение[редактиране | редактиране на кода]

  • читателски – всички изброени по-горе
  • служебен – генерален (азбучен и топографски)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • БДС 17086 – 89. Каталози библиотечни: Оформяне. С., 1990.
  • Каталоги и картотеки централизированной библиотечной системы. М., 1985.
  • Минимум библиотечна техника. С., 1964.
  • Младенова, Мария. Библиотечни класификации. Пловдив, 1996.
  • Наръчник по библиотечна техника. С., 1978.
  • Taylor, Archer. Book Catalogues: their varieties and uses; 2nd ed. Winchester, St. Paul's Bibliographies,1986.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]