Епаньол бретон

Епаньол бретон
	Епаньол бретон
Характеристики
Ръст	47 – 57 см
Тегло	11 – 22 кг
Произход
Страна	Франция; ( Бретан)
Година	2000
Класификация по МФК
Група	7
Секция	1.2
Стандарт	95
	Епаньол бретон в Общомедия

Епаньол бретон (на френски: Épagneul Breton; на бретонски: Brittany Wiegref), наричан още епаньол бретан, бретан, американски бретан, бретански пойнтер е порода кучета, произхождаща от френската провинция Бретан. Принадлежи към ловните кучета. Стандартът на породата е утвърден в началото на 20 век, въпреки че първите исторически данни датират още от 1921 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кучетата произхождат от френската провинция Бретан^[1], по-точно около град Калак, където са използвани за лов от местните жители. Днес те са много популярна порода, която може да се срещне на много места по света.Породата е призната на 07.06.1908 г.на първата пленарна асамблея на клуба в Лудеак (Loudéac – бивш Северен бряг). Това е бил първият стандарт на „Клуб Епаньол бретон с природно къса опашка“ («Club de l’Epagneul Breton à courte queue naturelle»). Американският клуб признава породата през 1934 година, като стандарта се доразвива. В Американския клуб - черният цвят не е признат.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Епаньол бретонът има височина в холката:

Мъжки: минимална височина: 48 см (толеранс: –1 см); максимална височина: 51 см (толеранс: +1 см)

Женски: минимална височина: 47 см (толеранс: –1 см); максимална височина: 50 см (толеранс: +1 см)

Идеална височина: за мъжки – от 49 до 50 см; за женски – от 48 до 49 см. Епаньол бретонът тежи 14 – 17 кг. Косъмът трябва да бъде фин, но не копринен, гладък (прав) или леко вълнист по тялото. Никога къдрав. Козината може да бъде „бяло и оранжево“, „бяло и черно“ и „бяло и кафяво“, с повече или по-малко неправилно разположени петна. Допуска се и трицветна окраска (бяло, оранжево и черно), но тя не е желателна. За трицветни се считат кучетата, които имат тъмно оранжеви петна в горната или страничните части на муцуната, над очите, на крайниците, на гърдите и над основата на опашката.Едноцветните окраски не са допустими.Ушите са клепнали, от двете страни на главата, а изражението е будно и самоуверено. Обикновено опашките са къси. Ако някое кученце се роди с дълга опашка, тя трябва да се купира според породния стандарт.

Типове[редактиране | редактиране на кода]

Много стопани различават два отделни типа на породата – американски и френски. Френските кучета са запазили първичният стандарт на породата и са по-малки от американските си събратя. Според американските стандарти тези две разновидности се признават за две отделни породи, но според други киноложки организации, включително МФК, двете разновидности са една порода.

Поддръжка на външния вид[редактиране | редактиране на кода]

Поддръжката на външния вид е според типът - френските епаньол бретони имат по-малка нужда от грумиране за разлика от американските си събратя, където поддържането на козината е на сравнително високо ниво. Меката и перниста козина се нуждае от разресване два пъти в седмицата, а в сезоните с по-обилно линеене това сресване трябва да се зачестява.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Епаньол бретон е много умно, съобразително, което е много любопитно и чувствително куче. Изключителната му интелигентност го нарежда сред най-умните кучета. Бързо запомня, но предпочита игрите, затова трябва винаги с подход и умерена настойчивост да се подхожда при обучението на кучето. При специфично обучение подходът е чрез поощрение и тогава Вашето куче се превръща в най-всеотдайния ученик. Има изключително силна ловна страст, която много лесно може да се направлява и така кучето само се самоусъвршенства. Но ако става дума за най-обикновено обучение, командите „Ела!“, „Седни!“, „Легни!“, „Донеси!“, „Пусни!“ и „Редом!“ ще са достатъчни, за да завършите обучението на кучето.

Темперамент[редактиране | редактиране на кода]

Епаньол бретон е верен, щастлив и нетърпелив. Има голям запас от енергия и обича игрите. Благодарение на високата си интелигентност, Епаньол бретон лесно се поддават на дресировка, което ги прави подходящи за отглеждане както от хора с опит в гледането на кучета, така и за такива без. Те много обичат човешката компания и да са център на внимание, затова не бива да бъдат пренебрегвани – отегчението може да доведе до лошо поведение от тяхна страна. Чувствителен по характер, Епаньол бретон много обича стопанина си, но също така е и независим, енергичен и игрив.

Епаньол бретон обича много децата, особено малките, и се отнася добре с други животни, но затова му е нужна ранна социализация. Сред непознати е възможно да бъде срамежлив. Любовта му към стопаните го прави добър пазач. Някои екземпляри са срамежливи и свенливи, а за да се предотврати това, трябва ранна социализация. Като цяло Епаньол бретон е много подходящ за хора, които могат да му се посветят. Той много обича да играе с деца и търси тяхната компания. Винаги намира език и с други любимци. Много подходящ е за малки жилища, както лесно се адаптира във всяка среда. Не се препоръчва да бъде вързван, това го води до апатия.