Бхарата натиам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бхарата натиам

Бхарата натиам е разновидност на класическия индийски танц от Южна Индия, възроден през XX в. Думата произлиза от съчетанието на „бхарата“ (на хинди - Индия) и „натиам“ (на тамилски – танц).

Бхарата натиам е солов танц, изключително сложен за изучаване, преподаван предимно на момичета и едва в последно време и на момчета. Съставен е от 6 последователни картини по хореографски древен канон. Движението на тялото, лицето и очите са кодирани и изразяват емоции. Сценичното пространство е организирано по правила: музикантите и певците са в ляво а в дясно се издига статуя на Шива в превъплъщението на Натараха (бог на танца). Представлението има продължителност от 2 до 3 часа.

История в по-ново време[редактиране | edit source]

Британските християнски правителства не одобряват тази форма на индийски танц. Една жена – Шримати Рукмини Деви Арундал по превръща в изкуство. Тя създава школата Калашетра в предградие на Мадрас (днешен Шеннай), за да го обучава наред с други форми на индийското изкуство, например музика. Тя започва да обучава и мъже.

Рагунат Манет е вероятно един от най-известните и добри индийски танцьори, ученик на Рам Гопал. Той адаптира бхарата натиам за мъжката физика и морфология.

Външни препратки[редактиране | edit source]