Великите кападокийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Великите кападокийци е общото наименование на отците на Църквата от втората половина на IV век - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски. И тримата са родени в Кападокия (св. Григорий Богослов е от гр. Назианз в Южна Кападокия, а братята Василий Велики (330-379), Григорий Нисийски (ок. 331-ок.394) са от гр. Кесария Кападокийска) и тяхното служение е свързано с тази област, откъдето е и общото им историко-географско название.

И тримата Василий архиепископ Кесарийски († 379 г.), Григорий епископ Назиански († 390 г.) и Григорий епископ Нисийски († ок.394 г.)[1] [1] спомагат за утвърждаването на Православната вяра над ересите, ширещи се по онова време на Изток и за развитието на богословската наука. Особена е заслугата им за утвърждаване догматическите истини за Светата Троица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]