Направо към съдържанието

Ключ (електротехника)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Електрически ключ)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ключ.

Електрически ключ за монтаж в открита уредба
Ключ тип „тумблер“ за вграждане в табла за управление на машини, транспортни средства и апаратура
Принципна схема на ключ с три позиции, едната от които е неутрална

Ключът използван в електротехниката и наричан още прекъсвач, превключвател или изключвател е ръчно управляван механичен или електронен комутационен елемент, който се използва в електрическите уредби за включване, изключване или превключване на електрически вериги за битови уреди и апарати и осветление. Ключът обикновено конструктивно е създаден да работи с две възможни състояния. За специални нужди, например за табла за управление на машини и процеси, се произвеждат и такива с неутрално състояние на превключващия механизъм. Най-обикновеният електрически ключ е ръчно управлявано електромеханично устройство за създаване или прекъсване на електрическа връзка. Комутационни елементи, електрически задействани за превключване на електрически вериги са например релетата.

За надеждната работа на електрическите ключовете се изисква: [1]

  • да изключват мигновено;
  • да са произведени със сигурна изолация и конструкция за безопасно опериране;
  • да са лесни за монтаж;
  • да имат продължителен живот при условията за експлоатация;
  • монтирането му в електрическата верига не трябва да внася промени в нейните параметри, т.е. да няма повишено съпротивление, и да не се създава пад на електрическо напрежение. Също и да не възникват опасни електрически дъги.

Съществува много голямо разнообразие на превключватели за битови нужди, технически съоръжения, градивни елементи в електронни апарати и компютърни системи (т. нар. микроключета), за техните габарити, начинът им за свързване и монтаж. Конструкцията на ключа съдържа няколко основни елементи:

  • корпус (тяло), в което се монтират всички превключващи елементи и тези за закрепване и монтаж;
  • контактна система, която осъществява свързването или прекъсването на електрическата верига. Състои се от подвижна и неподвижна контактна система и двигателен механизъм за задвижване на подвижната контактна система. Контактите се изработват от месингови пластини и в мястото на контактуване се поставя сребърно покритие.
  • бутон от пластмаса за механичното задействане на ключа. В корпуса на бутона се вмества и механизма на двигателния механизъм.

Видове по схема на включване

[редактиране | редактиране на кода]
  • обикновени – контактната система включва и изключва един потребител;
  • серийни – притежават двойна контактна система, която позволява включването и изключването на две групи потребители;
  • девиаторни – разполага с двустранна неподвижна контактна система, която позволява управлението на включеното или изключеното състояние да се осъществява от две отдалечени места;
  • кръстати – стар модел прекъсвач. Притежава четири неподвижни контакти, а подвижните контакти осъществяват връзка между два неподвижни. Използва се като междинен прекъсвач, като се реализира включването и изключването на един потребител от повече от две места, отдалечени едно от друго. [1]

Видове по начина на изпълнение

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нормално изпълнение:
- за открита уредба – върху порцеланов или пластмасов корпус е монтиран ексцентриков механизъм за действие на положението на ключа. Използва се за включване на осветителни тела и в битови уреди. Произвежда се обикновено и водозащитено изпълнение;
- за полускрита уредба – в цяло пластмасово тяло и специално пластмасова кутия е монтиран кобиличен двигателен механизъм със сребърни контактни пъпки;
- за скрита уредба – двигателният механизъм кобилица и сребърните контактни пъпки са поставени в общо пластмасово тяло. Палецът за управлението на ключа е може да е в изпълнение малък или голям, както и да има светлинен сигнал при изключено състояние.
- ключове с електронни превключващи схеми. Използват се във веригите на електрическото осветление и не притежават класическата контактна система, както и механизма за задвижването им. Биват прекъсвачи с регулиране осветеността с потенциометър и тиристорни електронни схеми и ключове със сензорно управление при допир. Изработват се за напрежение 220 V и мощност от 60 до 300 W.[2]
  • Специално изпълнение: [3]
- клавишен прекъсвач. Произвежда се за монтаж към електродомакински уреди. Произвежда се за напрежение 250 V и ток до 16 A;
- пакетен прекъсвач предназначен за електрически табла и уреди. Употребяват се за ръчно включване и превключване на асинхронни двигатели или други електрически вериги; Произвеждат се за работа с напрежение 380 V и ток от 10, 16, 25, 63, и 100 А.
  • Бутони: [3]

Бутоните са прекъсвачи, чието действие продължава докато се действа върху тях. Конструктивно се състоят от корпус неподвижен и подвижен контакт. В зависимост от предназначението биват:

- сигнални (звънчеви) за открита инсталация в разновидност като единични превключватели или като такива обединени в табло.
- сигнални бутони за полускрита инсталация за звънчева инсталация или стълбищно осветление. Укрепват се в специална кутия.
- сигнални бутони за скрита инсталация за звънчева инсталации или за осветление. Поставят се подходящи знаци или символи за използването им.
  • Комбинирани електроинсталационни превключватели.
  1. а б Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 102. ISBN -10:954-03-0536-5
  2. Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 103. ISBN -10:954-03-0536-5
  3. а б Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 104-105. ISBN -10:954-03-0536-5