Полски клен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кленов лист)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Клен.
Полски клен
Acer campestre 006.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Сапиндови (Sapindaceae)
род:Явор (Acer)
вид:Полски клен (A. campestre)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Acer campestre range.png
Полски клен в Общомедия
[ редактиране ]

Полският клен[2][3] (Acer campestre) е вид дърво от семейство Sapindaceae.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Достига на височина 15 – 25 m и дебелина на стъблото 1 m. Короната е почти кълбовидна.[4] Кората е сиво-кафява, надлъжно мрежовидно напукана.[4] Младите клонки са с ясно видими лещанки, по-старите са покрити с коркови ребра. Листата са с 5 целокрайни затъпени дяла.[4] Цъфти април – май след разлистване; цветовете са жълто-зелени, с по пет чашеслистчета и пет венчелистчета, събрани в чадърести съцветия.[4] Плодовете са двойни крилатки с крилца, под 180° ъгъл; семената са плоски.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в по-голямата част от Европа, Причерноморието и Кавказ на изток до Иран. В България е установен в цялата страна до 1600 м н.в.[5] Отглежда се и като декоративно дърво. Смята се, че от един декар може да се получи до 100 kg пчелен мед.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Acer campestre (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. Архив на оригинала от 2009-07-25 в Wayback Machine.
  3. Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, изд. „Захари Стоянов“, Унив. изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.
  4. а б в г д Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 28.
  5. Б. Асьов, А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. Конспект на висшата флора на България (IV издание). Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 43, ISBN 978-954-9959-58-1.