Министерство на хранителната промишленост на България
Министерство на хранителната промишленост (МХП) е държавна институция в България с ранг на министерство, съществувало в периодите 1956-1959 и 1966-1968 година.
История[редактиране | редактиране на кода]
Създадено е с указ № 502 от 30 декември 1956 година[1] от реорганизацията на Министерството на доставките и следните управления: Захарна индустрия, Консервна индустрия, Хранителна промишленост, Маслено-сапунена и парфюмерийна промишленост, Винпром, Преработка на зърнени храни, Тютюнева промишленост и Месопромишлеността и от части на Министерството на леката и хранителната промишленост и предприятията на хранителната промишленост. Основна задача на министерството е да осъществява ръководството и организацията на управленията и предприятията на хранителната промишленост.[2] Закрито е на 12 март 1959 година със Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на материалното и културното състояние на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство.[3]
С указ № 538 от 30 юни 1966 година е създадено наново, като Комитетът по хранителна промишленост е преименуван.[4] Ръководи и отговаря за цялостната дейност на обединенията, институтите, организациите и предприятията в своята система. То одобрява разработените от тях мероприятия по изпълнение на производствените и финансовите планове; ръководи и контролира дейността им по комплектуването с кадри; одобрява производствените и материално-битовите условия, правилното разпределение и използване на работната сила, правилното финансиране, кредитиране и изразходване на паричните средства и материалните ценности, осъществяването на най-строг режим на икономии; организира отчетността; утвърждава балансите на своите предприятия. Към министерството са включени предприятията на захарната, консервната и маслодобивната промишленост, предприятията на винарската и пивоварната промишленост, зърнените храни, месопромишлеността, млекопреработването, рибното стопанство, отрасловото предприятие ДМСИ „Черноморски солници“ (Бургас), научноизследователски институти и обединения.
С указ № 1156 от 27 декември 1968 година е обединено заедно с Министерството на земеделието в Министерство на земеделието и хранителната промишленост.[5][6]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
- Централно управление
- Ръководство
- министър
- заместник-министри
- главен секретар
- Отдели (1956 – 1959)
- Планово-статистически
- Производствено-технически
- Финансово-счетоводен
- Изкупуване
- Труд и работна заплата
- Рибарство и Капитално строителство
- Отдели (1966 – 1968)
- Организационен
- Международни връзки и научно-техническо сътрудничество
- Капитално строителство
- Технически прогрес и подготовка на кадри
- Планово-икономически
- Финансово-счетоводен
- Организация на труда и работната заплата
- Вътрешна реализация и материално-техническо снабдяване
- Външна търговия
- Качествен контрол
- Финансово-ревизионен контрол.
- Ръководство
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Назначено с Указ № 502 от 30 декември 1956 г., обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание“, брой 1, от дата 1 януари 1957 г.
- ↑ Методиев В., Стоянов Л. Българските държавни институции 1879-1986. София, 1987. с. 260 – 261.
- ↑ Цураков 2010, с. 275, 276.
- ↑ БДИ 1987, с. 399.
- ↑ Цураков 2010, с. 579.
- ↑ Закрито с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г., обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание“, брой 1, от дата 1 януари 1969 г.
|
