Морис Трентинян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Морис Третинян)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морис Трентинян
Националност Flag of France.svg Франция
Роден
Сейнт Сесиле Ле Винес, Франция
Починал
Кариера във Формула 1
Активни години 1950 - 1964
Отбори Гордини
Ферари
Вануол
„Роб Уокър"
Скудерия Центро Суд
Бугати
Астън Мартин
БРМ
Скудерия Серенисима
Рег Парнел Рейсинг
Състезания 84 (82)
Шампион -
Победи 2
Подиуми 10
Точки 72.33
Първи позиции -
НБО 1
Първи старт 1950 ГН Монако
Първа победа 1955 ГН Монако
Последна победа 1958 ГН Монако
Последен старт 1964 ГН Италия
Морис Трентинян в Общомедия

Морис Бенвену Жан Пол Трентинян (30 октомври 1917 г. Сейнт-Сеселе-Ле-Винес – 13 февруари 2005 г. Ним) е френски автомобилен състезател. Той се състезава в Формула 1 четиринадесет години, между 1950 и 1964 г., това е една от най-дългите кариери в ранните години на първенството. През това време той се състезава в спортни състезателни коли, включително и печели през 1954 г. 24-те часа на Льо Ман. След оттеглянето си от пистата Трентинян се съсредоточава върху търговията с вино.

Морис Трентинян е брат на пилота на Бугати Луи Трентинян – който загива през 1933 г. на тренировки в Перон, и е чичо на известния френски актьор Жан-Луи Трентинян.

Започва да се състезава през 1938 г. и печели през 1939 г. Голямата награда "Без граници", но кариерата му е прекъсната от Втората световна война.

Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. му е предложено да се състезава за отбора на Гордини в новосформираното Световното първенство във Формула 1. Той се състезава всяка година до пенсионирането си след сезон 1964 г. По време на тази дълга кариера Трентинян записва две победи, в Голямата награда на Монако през 1955 и 1958 г. Сезон 1954 и 1955 са най-успешни за него във Формула 1, като завършва 4-ти в шампионата при пилотите.

По време на кариерата си Трентинян управлявал огромно разнообразие от автомобили, и много различни отбори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.