Народната музика (музикален фолклор) е вид музика, част от народното творчество, съществуваща като правило в устна (незаписана форма) и предавана от поколение на поколение[1]. Тя включва както традиционната музика, създадена от селското население и съхранила относителна самостоятелност, така и музикалния стил, който се развива през 20 век по време на възраждането на интереса към него. Терминът датира от 19 век, но често се прилага към музика, датираща от преди това. Някои видове народна музика се наричат музика на народите.
Традиционната народна музика бива определяна по няколко начина: като музика, предавана устно, като музика с неизвестен автор, и като музика, изпълнявана по обичай в продължение на дълъг период от време. Тъй като народната музика е известна във всички обществено-исторически формации, тя следва да се разглежда не само като компонент на народното творчество, но и в по-широк смисъл като основен клон от музикалното изкуство и като цяло контрастира с музиката с търговски или академичен характер, принадлежаща към по-скорошни писмени традиции[1][2]. Съществува и определението: традиционна музика на отделен народ или култура[3].
Портал „
