Неблагоприятни агрометеорологични условия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Неблагоприятни условия за презимуване на културите[редактиране | редактиране на кода]

Студоустойчивост и зимоустойчивост[редактиране | редактиране на кода]

В България се засяват повече от 16 млн.дка есенници (в т.ч.смески). Ако през следващите десетилетия се създадат традиции за отглеждане и на други (за сега алтернативни култури) много възможно е площта на засятите през есента култури да се увеличи, макар и с не-повече от 10 %. Главно условие за успешното презимуване на есенниците е засяването на сортове и хибриди със задоволителна студо- и зимоустойвимост.

Студоустойчивостта е свойство на организмите да устоят на ниските отрицателни температури през зимата. Зимоустойчивостта е свойство на културите да преживеят в комплекса от неблагоприятни условия през зимния период (силни студове, резки колебания на температурата, замръзнала почва, ледена кора и др.).

Успешното презимуване в голяма степен зависи от закаляването на растенията. Известни са 2 фази на закаляване на организмите:

  • I-ва фаза протича през слънчева есен, когато денонощна амплитуда е висока (от 10–12 °С през деня до -1..-2 °С през нощта) при средна температура на въздуха 0–6 °С. При такива условия става натрупване на защитни захари в тъканите. При малка амплитуда, с преобладаване на положителни температури растенията продължават развитието си и разхода на натрупаните запаси от захари. При успешна I-ва фаза (продължаваща 10–15 дни) растенията могат да понесат температури до –10, -12 °С на дълбочината на възела на братене.
  • II-та фаза на закаляване става при няколкодневна средна денонощна температура –2, -5 °С. Закалените растения се обезводняват, т.е.протича концентрация на клетъчния разтвор и част от нешестето се превръща в захари. След тази фаза растенията могат да понесат температури -12...-15 °С.

Повреди от измръзване на посевите[редактиране | редактиране на кода]

Измръзване растенията се получава на непокрит със снежна покривка посев, когато температурата на въздуха падне за 2–3 дни под критичната температура за презимуване на вида. Обикновено при загиване на над 50 % от растенията, посевът се бракува и презасява с друга култура.

При продължителен снежен покров над 30 см (2 и повече месеци) често е наблюдавано снежно изтощаване на растенията. Такива посеви обикновено са изразходвали запасите на захари в растенията и започвайки процес на гладуване, започват изразходването на запасните протеини. По този начин стават обект на инфекции от гъбни заболявания и при по-продължителна снежна покривка – загиват.

При продължително затопляне на времето (18–20 дни) започва нова вегетация на зимуващите култури и става разкаляване на растенията. Тези растения не биха могли да издържат повторни екстремални ниски температури на въздуха и биха загинали.

Повреди от изтегляне на посевите[редактиране | редактиране на кода]

Изтеглянето е повреда по есенниците, която се получава при редуване на замръзване и размръзване на почвата. Характерните промени в обемното тегло на почвата повреждат най-вече кореновата система на растенията и, оттам, цялото растение. Растенията са с бледи листа, с кафява или червеникава периферия – характерен признак за недостиг на вода в клетките им.

Повреди от измръзване при трайните насаждения[редактиране | редактиране на кода]

В България периодично се създават условия за зимно измръзване на трайните насаждения. Студоустойчивостта на тези видове е различна – 30...–35 °С при ябълката; -25...-30 °С при крушата, сливата, вишнята; -20...-25 °С при прасковата; –25 °С при кайсията; –18 °С при лозата. Причина за най-честите измръзвания при трайните насаждения може да бъде недостатъчното узряване през предхождащата година на леторастите, а също и продължителната поледица. Отделните органи на растенията са с различна чувствителност към измръзване. Най-честите повреди са:

Загиване на кореновата шийка[редактиране | редактиране на кода]

Кореновата шийка най-късно встъпва в зимен покой и напролет най-рано се събужда. Измръзването се дължи на големи денонощни амплитуди. При обелване на кората се установяват тъмно лико и камбий. Поради това, че дървесината е здрава, растенията може да се развият до фаза цъфтеж, но след това внезапно загиват. През пролетта листата им са дребни, бледо зелени и силно нагърчени, прегарят откъм периферията и окапват.

Секторно измръзване[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдава се при повратни студове или замръзване преди настъпване на зимния покой. Вследствие на големите денонощни амплитуди измръзват кората и камбия. Кората става по-тъмна, хлътва и между нея и здравата дървесина се получават пукнатини (раковини). По-късно кората се обелва и се открива тъма дървесина. Чувствителни са видовете с гладка кора – кайсия, праскова и др.

Измръзване на плодните пъпки[редактиране | редактиране на кода]

Те са по-слабо устойчиви от другите органи на трайните насаждения. Най-често се повреждат в края на зимата, когато започнат краткотрайни затопляния. Обикновено се засягат плодниците, които при разкъсване се виждат като черни точици. Измръзване на плодните пъпки при лозата става и при силни поледици.

Неблагаприятни условия през вегетацията[редактиране | редактиране на кода]

Слани[редактиране | редактиране на кода]

Сланата е понижаване на температурата на въздуха и на повърхността на почвата до 0 и по-малко °С. Сланите могат да повредят слабо, частично, силно растенията или напълно да ги уинищожат. В зависимост от формиращите ги процеси сланите биват:

  • Адвективни слани – възникват при нахлуване на хладна въздушна маса с температура под 0 °С. Тези слани продължават няколко денонощия подред и често засягат не само припочвения слой, но и част от дърветата.
  • Радиационни слани – проявяват се в тихи и ясни нощи при относително ниски средни температури на въздуха, които охлаждат излъчващите топлина почва и растения. Разликата между температурата на приземния въздух и температурата в метеорологичната клетка при такива слани може да достигне от 3 до 9 °С. Тези слани обикновено са слаби, но могат да продължат няколко денонощия.
  • Смесени слани (адвективно-радиационни) – образуват се при нахлуване на хладна въздушна маса и последващо осланяване за сметка на нощното излъчване на топлина от почвата и растенията. Интензивността на тези слани е незначителна, но тъй като се проявяват обикновено през май, в часовете преди изгрев слънце – те повреждат късните пролетни култури и особено зеленчуковите.

Защита от слани[редактиране | редактиране на кода]

Местните особености на релефа оказват значително влияние върху интензивността на сланите, срока на прекратяването им през пролетта и срока на започването им през есента. Най-малко рискови за слани са билата и връхните части на склоновете по релефа. Най-много слани се регистрират в долините и котловините. Пространствата с открит релеф (хълмисти равнини, плата) са с относителен малък риск за проява на слани. Полетата, разположени по източни и югоизточни склонове по-бързо се освобождават от сланата, но тъй като там става и твърде бързо нагряване на растенията – тук са възможни по-силни повреди по земеделските култури.

За защита на културите от слани могат да се използват различни практики, някои от които са известни от далечното минало.

Най-стария метод е обдимяването. В практиката този метод се използва в зеленчукопроизводството за предпазване на разсада и младите разсадени растения и в овощарството – за предпазване на цъфналите цветове и младите завързи. Могат да се употребяват както специално приготвени димки, така и влажни бали от стара слама. Обдимяването започва след 2–3 часа през нощта и продължава до 7–8 часа, когато опасността е преминала.

Дъждуването на посевите е също ефикасно мероприятие, което обаче изисква по-голяма подготовка и е по-скъпо. Напоследък все по-рядко се прилага.

В други страни за борба със сланите в трайните насаждения се прилага и обветряне на посевите с вятърни машини.

Най-съвременният метод за борба със сланите са машини, които чрез горене на природен газ доставят енергия в градината. Този тип машини са по познати като Frostbuster (за големи градини) и FrostGuard (за по-малки овощни градини).

Повреди от ниски температури[редактиране | редактиране на кода]

Повредите, които могат да настъпят в посевите и насажденията вследствие на ниски температури през вегетацията са:

  • Простудяване и измръзване. От него страдат най-вече топлолюбивите растения (краставици, пипер, патладжан, фасул, памук и др.). Външните симптоми са обща слаба хлоротичност и спиране на растежа. При продължително застудяване растенията загиват.
  • Завяхване на растенията. Наблюдава се при студена почва, висока температура и ниска относителна влажност на въздуха. При слънце и вятър транспирацията се засилва, а кореновата система не може да осигури растението с вода. Листата на такива растения добиват жълто-зелен оттенък, а периферията им покафенява. Не след дълго растенията загиват. Такива повреди могат да се получат в Добруджа и при поливане на растенията с много студена вода от дълбоки кладенци (80–100 м). Такава вода следва предварително да се темперира в басейн.
  • Измръзване на клубените на картофите. При разрез се вижда мраморно прошарване на такива клубени. При по-продължителни температури под –1,5 °С, клубените замръзват и стават твърди. След размразяването им те омекват и от тях изтича воняща течност.

Засушавания[редактиране | редактиране на кода]

Засушаванията възникват при продължителна липса на валежи, съчетано с висока транспирация от растенията и изпаряване от почвата. В резултат на това настъпва несъответствие между изискванията на растенията и съдържанието на влага в почвата и въздуха. Негативния ефект от засушаването зависи и от водните свойства на почвата. Краткотрайните засушавания могат да намалят в различна степен добива от културите, а продължителните засушавания могат да бъдат катастрофални за производството на растителна продукция в цели региони.

Засушаванията биват от една страна почвени и атмосферни, и от друга страна пролетни, летни и есенни.

Пролетните суши се характеризират с невисока температура на въздуха с малка относителна влажност, ниски запаси на продуктивна влага в почвата и сухи ветрове. При продължителни пролетни засушавания чувствително пада добива от есенниците, дори и ако след това метеорологичните условия се нормализират.

Летните суши се отличават с високи температури на въздуха и горещи сухи ветрове, което в комбинация води до повишена изпаряемост и транспирация. Последействие от летните засушавания са намаления добив и силно влошеното качество.

Есенните засушавания са опасни за новозасятите есенни посеви тъй като обикновено са продължение на летните суши. послепис:„размера винаги е от значение“

Суховеи[редактиране | редактиране на кода]

Суховеите са сложни метеорологични явления, които представляват въздушни маси с висока температура (над 25 °С) и ниско съдържание на водни пари (относителна влажност на въздуха < 30 %). Когато скоростта на вятъра е по-висока от 5 м/сек. те предизвикват висока изпаряемост и транспирация, което води до нарушаване на водния баланс в органите на растенията и нарушаване на физиологичните процеси фотосинтеза, дишане, обмен на веществата и т.н. В крайна сметка суховеите, особено ако те са продължителни, оказват силно негаивно влияние върху формирането на добива и качеството от растениевъдната продукция.

При въздействие на високи температури растенията забавят растежа си, понякога цветните органи абортират или младия завърз окапва. Растенията в по-напреднала фаза от развитието си узряват преждевременно. При температури на открито от 40 до 55 °С в продължение на 2–3 часа и интензивна радиация по стъблата и плодовете се получават пригори, а след това раковини. При температура на повърхността на почвата 54–55 °С се развива непаразитно сечене в основата на младите растения. При високи температури и продължително засушаване листата завяхват, по периферията покафеняват и преждевременно окапват.

Специфична болест по плододаващите ябълкови насаждения е встъкляването на плодовете. Проявява се по време на зреене при пряко огряваните плодове. Част от плода получава петна с оводнен вид, полупрозрачна консистенция. По време на съхраняването тъканите на тези петна стават бледожълти и съдържанието им се превръща в сипкава маса. Такива плодове са негодни за консумация и съхраняване и на практика нямат пазар.

При неблагоприятен воден режим и ниска влажност на въздуха може да настъпи увяхване на растенията. При това клетките загубват тургора си и се свиват. При продължителна суша растежът се потиска, листата се засукват около главния нерв, периферията им пожълтява и некротира. Симптомите започват от по-старите листа и постепенно обхващат по-младите.

В години, когато във фаза млечна зрялост на есенниците започват да духат суховей се проявява припламване (чалгън). Атмосферната влажност рязко спада, транспирацията се засилва, растенията стават светлозелени, листата се увиват, а осилите се отварят широко (посевите изглеждат като „наструхнали“). Млечната зрялост при такива посеви преминава бързо, зърната остават празни, спарушени, с ниска абсолютна и хектолитрова маса и с лоши технологични качества. пате майка ти се обади

Градушки[редактиране | редактиране на кода]

Градушката се образува в облаци с голямо вертикално развитие при силни възходящи въздушни потоци. Скоростта на тези потоци в основата на облака обикновено е 3–5 м/сек, в средата му – 15–20 м/сек и към върха му – намалява. Такива въздушни потоци носят едри капки преохладена вода, които в условията на максимална скорост замръзват и се разрастват за сметка на прииждащите нови преохладени капки вода. Едрината им се увеличава до момента на преодоляване на скоростта на вертикалното въздушно течение.

Градушката обикновено пада върху ивици от територията с ширина 3–5 км и дължина до 20 км. В света са регистрирани градобитни участъци с ширина 20 км и дължина 100–200 км. Продължителността на валежа се колебае от ня-колко секунди до 1 час, най-често – 5–10 мин. Ежегодните вреди от градушки в света надхвърлят 2 млд. USD. На територията на България са регистрирани няколко района с ежегоден риск от градушки – в южна България това са районите на Пловдивско, Пазарджишко, Хасковско и Старозагорско, а в Северна България – Русенско, Плевенско, Ловешко, Врачанско и др. През 70-те години в тези райони са изградени противоградни станции за обстрелване на градоносните облаци със снаряди. Това е единствения ефикасен метод за борба с градушките.

Повредите от градушки могат да бъдат в много широки граници – повреди по листата (които намаляват фотосинтезиращата площ на растенията и са причина за последващи инфекции с болести); повреди по плодовете (влошават качеството и търговския им вид); унищожаване на реколтата; унищожаване на цели трайни насаждения.

Проливни дъждове и наводнения[редактиране | редактиране на кода]

До скоро се приемаше, проливните дъждове не са характерни за България. Въпреки това, поради тоталното затопляне на климата на Земята, напоследък и в България се проявява неравномерното разпределение на валежите особено през летния период. Характерна особеност на тези валежи е, че за време от няколко часа падат толкова валежи, колкото е месечната сума на валежите, а понякога и сезонната сума. Почвите в България са с относително високо съдържание на глина, те са влагоемни и слабо водопропускливи. Поради това по-голяма част от почвите не са в състояние да поемат водата от валежи над 30 мм/денонощие. Те се преоблажняват, при наклони се стичат, а при липса на наклони могат да се заблатят за известен период от време.

При всички случаи проливните дъждове с много високо количество оказват негативна роля върху земеделските култури – влошава се структурата на почвата и условията за дишане на растенията, част от растенията загиват, продуктивността на посева пада, получава се водна ерозия на почвата и т.н.

Влиянието на проливния дъжд зависи от редица фактори – количество, фаза на културата, почвен тип, наклон на терена и др.

Примери с известни наводнения на земеделски земи:

  • След дъжд в района на Генерал Тошево (Добруджа) през 1987 г. – паднали 216 мм за 2 часа, става значително преувлажняване на почвите, въпреки равния терен водата се изтича по слабия наклон, наводнени са къщи, удавен е добитък, разрушени са пътища, 2 загинали;
  • Лятото на 2005 г. ще остане в историята на България с 4 "вълни" на наводнения. Засегната е 1/3 от територията на страната. Най-голямо наводняване на земеделски земи е установено по време на третата вълна, в райони между София и Пловдив. Допълнителна причина за тези наводнения е преливането или превантивното изпускане на язовири.

Повреди от недостиг или излишък на светлина[редактиране | редактиране на кода]

При недостиг на светлина растенията се развиват слабо и етиолират. Те са с удължени клетки, тънки стени и с по-воднисто съдържание. Не са устойчиви на неблагоприятни външни въздействия, по-лесни измръзват и са по-чувствителни на инфекция от болести.

При излишък на светлина се причиняват пригори по листата, кората и плодовете. Слънчев пригор се наблюдава при внезапно излагане на засенчените плодове на пряка слънчева радиация. Най-често от слънчев пригор се повреждат доматите, пипера, ябълките, лозата и др. По пипера петната са неправилни, отначало кремавобели, а по-късно наподобяват пергаментова хартия и са по-тънки от здравата тъкан. По доматите се появяват белезникави петна, тъканите под които омекват и, при заразяване с болести, не се зачервяват. По плодовете на ябълката обикновено се появяват светлокремави петна, а консистенцията под тях е със синкава окраска. По зърната на гроздето петната са кремави и често на това място ципата се напуква.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]