Ото I фон Хахберг-Заузенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ото I (Хахберг-Заузенберг))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото I фон Хахберг-Заузенберг
маркграф на Хахберг-Заузенберг
Гробната плоча с герба на маркграф Ото I фон Хахберг-Заузенберг в цървата на Зитценкирх
Гробната плоча с герба на маркграф Ото I фон Хахберг-Заузенберг в цървата на Зитценкирх

Роден
Починал
1384 г. (82 г.)
Семейство
Род Церинги
Баща Рудолф I фон Хахберг-Заузенберг
Братя/сестри Хайнрих фон Хахберг-Заузенберг
Рудолф II фон Хахберг-Заузенберг
Ото I фон Хахберг-Заузенберг в Общомедия

Ото I фон Хахберг-Заузенберг (на немски: Otto I von Hachberg-Sausenberg, * 1302, † 1384) е маркграф на Хахберг-Заузенберг от 1318 до 1384 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на маркграф Рудолф I фон Хахберг-Заузенберг и Агнес, дъщеря, наследничка на Ото фон Рьотелн.

След смъртта на брат му Хайнрих през 1318 г. Ото I поема управлението на господствата Рьотелн и Заузенберг заедно с по-големия му брат Рудолф II. Резиденцията е преместена от замък Заузенбург в замък Рьотелн.[1] След смъртта на брат му Рудолф II той поема първо опекунството за племенника си, Рудолф III, което дава през 1358 г. на граф Валрам фон Тирщайн.[2] От 1364 г. Ото управлява до смъртта си заедно с племенника си.

През есента на 1332 г. войската на град Базел обсажда замък Рьотелн, понеже той (или брат му) са убили кмета на Базел, Буркхард Вернер фон Рамщайн.[3] Конфликтът е прекратен след преговорите на благородниците от града и страната.

Маркграфовете на Хахберг-Заузенберг, Рудолф III и Ото I подаряват през 1366 г. олтар Светия Кръст на църквата в Зитзенкирх.[4] Маркграф Ото е погребан през 1384 г. в тази църква.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ото е женен за Катарина фон Грандсон и втори път за Елизабет фон Щрасберг († 1352) и няма деца.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 65.
  2. Sachs, S. 498
  3. Benno Notter, Ramstein, Burkhard Werner, Швейцарски исторически лексикон
  4. Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 69

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 65.
  • Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 6; bei Schülin zitiert „In: Markgräflerland, Jg. 3, Heft 1, 1931“.
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I., S. 488 – 494