Обратна сила на закон: Разлика между версии
м |
м Робот Добавяне: de, pl, ru, sk, zh |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
[[cs:Retroaktivita]] |
[[cs:Retroaktivita]] |
||
[[de:Rückwirkung]] |
|||
[[en:Ex post facto law]] |
[[en:Ex post facto law]] |
||
[[fi:Taannehtiva laki]] |
|||
[[id:Retroaktif]] |
[[id:Retroaktif]] |
||
[[ja:法の不遡及]] |
[[ja:法の不遡及]] |
||
[[ |
[[pl:Retroakcja]] |
||
[[ru:Обратная сила закона]] |
|||
[[sk:Retroaktivita]] |
|||
[[zh:不溯及既往原則]] |
Версия от 10:54, 24 октомври 2008
Под закон "пост фактум" (от латински "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В областта на наказателното право обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.)
Европейската конвенция за правата на човека, фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28