Ичиргу боила

Ичиргу боила или чъргубиля е висша управленска титла в Първото българско царство. Титлата се носела от командира на столичния гарнизон, който бил третият човек след кана и кавхана в прабългарската йерархия. В мирно време ичиргу боила изпълнявал дипломатическа функция.

Произход

Според Веселин Бешевлиев думата "ичиргу" е тюрко-алтайска и значи "вътрешен", а според други първата част на титлата произлиза от кавказката дума "ичирхо", означаваща стрелец.

От един надгробен надпис, открит във Велики Преслав е известен ичъргубиля Мостич, служил при царете Симеон Велики и Петър I. В летописния надпис от Филипи от времето на кан Пресиан, също се споменава един неизвестен по име ичуру боил.

Литература

• Бешевлиев В., Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София, 1981

Външни препратки

• Музей Преслав - речник
• Прабългарски думи