Търсене и предлагане: Разлика между версии
м Bot: uk:Попит та пропозиція is a featured article |
м Робот Добавяне: ar, ca, fa, he, ja, mk, pl, tr, zh |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
{{Link FA|en}} |
{{Link FA|en}} |
||
{{Link FA|uk}} |
|||
[[ar:عرض وطلب]] |
|||
[[ca:Oferta i demanda]] |
|||
[[cs:Nabídka a poptávka]] |
[[cs:Nabídka a poptávka]] |
||
[[da:Udbud og efterspørgsel]] |
[[da:Udbud og efterspørgsel]] |
||
Ред 23: | Ред 27: | ||
[[eo:Mendado kaj ofertado]] |
[[eo:Mendado kaj ofertado]] |
||
[[es:Oferta y demanda]] |
[[es:Oferta y demanda]] |
||
[[fa:عرضه و تقاضا]] |
|||
[[fi:Kysyntä ja tarjonta]] |
[[fi:Kysyntä ja tarjonta]] |
||
[[fr:Offre et demande]] |
[[fr:Offre et demande]] |
||
[[he:היצע וביקוש]] |
|||
[[hr:Ponuda]] |
[[hr:Ponuda]] |
||
[[id:Penawaran dan permintaan]] |
[[id:Penawaran dan permintaan]] |
||
[[is:Framboð og eftirspurn]] |
[[is:Framboð og eftirspurn]] |
||
[[it:Domanda e offerta]] |
[[it:Domanda e offerta]] |
||
[[ja:需要と供給]] |
|||
[[ko:수요와 공급]] |
[[ko:수요와 공급]] |
||
[[lo:ການສະໜອງ ແລະ ຄວາມຕ້ອງການ]] |
[[lo:ການສະໜອງ ແລະ ຄວາມຕ້ອງການ]] |
||
[[lt:Vartojimas]] |
[[lt:Vartojimas]] |
||
[[mk:Понуда и побарувачка]] |
|||
[[ms:Permintaan dan penawaran]] |
[[ms:Permintaan dan penawaran]] |
||
[[nl:Vraag (economie)]] |
[[nl:Vraag (economie)]] |
||
[[pl:Popyt]] |
|||
[[pt:Lei da oferta e da procura]] |
[[pt:Lei da oferta e da procura]] |
||
[[ro:Cerere şi ofertă]] |
[[ro:Cerere şi ofertă]] |
||
Ред 41: | Ред 50: | ||
[[sv:Utbud och efterfrågan]] |
[[sv:Utbud och efterfrågan]] |
||
[[th:อุปสงค์และอุปทาน]] |
[[th:อุปสงค์และอุปทาน]] |
||
[[tr:Arz ve talep]] |
|||
[[uk:Попит та пропозиція]] |
[[uk:Попит та пропозиція]] |
||
[[ur:رسد]] |
[[ur:رسد]] |
||
[[vi:Nguyên lý cung - cầu]] |
[[vi:Nguyên lý cung - cầu]] |
||
[[zh:供给和需求]] |
Версия от 00:02, 7 октомври 2009
Микроикономическият модел на търсене и предлагане описва и обяснява икономически процеси и явления на нивото на отделен пазар за дадена стока. В графичната си форма, в която може да бъде видян във всеки начален учебник по икономика, е развит от Алфред Маршал в края на 19ти век. Моделът е по-ефективен от други модели в обясняването на разпределението на ресурсите и благата в обществото, но често някаква негова форма застава в основата на по-сложни модели.
Допускания
При търсенето и предлагането се приема че индивидът винаги консумира повече при по-ниска цена, а предприятието винаги произвежда по-малко при по-ниска цена на крайния продукт. Освен това често се приема за даденост, че индивидът ще иска да консумира повече, отколкото му се разрешава. Всичко това не противоречи на интуицията: по-щастлив съм да изям две ябълки откокото една, но пък три са дори по-добре. Това, обаче, сериозно се променя, ако ябълката е развалена: по-щастлив съм да изям една ябълка, отколкото две, но пък да не ям въобще е най-добре. По-важен в този случай е примерът, когато продуктът е замърсяване на околната среда. Това ново допускане за стоката, която се изследва, може да се внедри в модела на търсене и предлагане, но често го прави неефективен в търсенето на ново разбиране на проблема.
Използване
Търсенето и предлагането могат лесно да бъдат разбрани, ако се представят в графика. Тогава по хоризонтала се мери количество на стоката, а по вертикала - цената ѝ. Търсенето се изобразява като крива, която отива надолу в дясна посока, а предлагането - като крива, която отива нагоре в дясна посока. Мястото, на което се пресичат двете криви, е точка, чиито координати са очакваните количество (К) и цена (Ц) на пазара... . След това може да се анализират различни ситуации, които очакваме, че ще променят цената и количеството на дадена стока на пазара. За пример може да вземем новина, че ябълката всъщност е по-полезна, отколкото се е смятало преди. Тогава индивидът, или потребителят, ще оценява по-високо от преди всяка изядена ябълка. Това повдига кривата на търсенето нагоре. Получава се нова точка на пресичане на търсенето и предлагането със съответни нови стойности за количество (К-н) и цена (Ц-н). От графиката се вижда, че и двете са по-големи от преди и следователно е нормално след добра новина относно дадена стока да последва нейното поскъпване и по-широко използване. Оттук е само въпрос на наблюдателност да се изкарат допълнителни изводи примерно за увеличената печалба на предприятията, за по-голямото щастие на индивида или за готовността на обществото да прехвърли повече ресурси за производство на ябълки от преди. Възможно е кривата за търсенето и да падне, както ако се разпространи новина, че ябълките на пазара имат повече нитрати от това, което твърди производителят.
Промени могат да се случат и в производството. Това може да е ново научно откритие, което да направи производството по-евтино или нов данък, който да оскъпи производството. Всяко оскъпяване на производството повдига кривата на предлагането нагоре.