Правна норма: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[Категория:Правни термини]] |
[[Категория:Правни термини]] |
||
[[ |
[[ca:Norma jurídica]] |
||
[[ |
[[cs:Právní norma]] |
||
[[de:Rechtsnorm]] |
|||
[[es:Norma jurídica]] |
|||
[[et:Õigusnorm]] |
|||
[[fr:Règle de droit]] |
|||
[[gl:Norma xurídica]] |
|||
[[hr:Pravno pravilo]] |
|||
[[it:Norma giuridica]] |
|||
[[lt:Teisės norma]] |
|||
[[nl:Rechtsregel]] |
|||
[[nn:Rettsregel]] |
|||
[[no:Rettsregel]] |
|||
[[pl:Norma prawna]] |
|||
[[pt:Norma jurídica]] |
|||
[[ro:Normă de drept]] |
|||
[[ru:Норма права]] |
|||
[[sk:Právna norma]] |
|||
[[sr:Правне норме]] |
|||
[[sv:Föreskrift]] |
|||
[[uk:Норма права]] |
Версия от 16:48, 26 юли 2010
Понятие
Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.
Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.
Структура
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.
Видове
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
- регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
- охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
- задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
- забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
- оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
- императивни - определят като задължително определено правило за поведение(напр нормата на чл.9 ал.1 НК "Престъпление е това общественоопасно деяние/действие или бездействие/,което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо") ;
- диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено,нормата е на разположение(в диспозиция)на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието й;
- декларативни – съдържат правен принцип;
- дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
- препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт.
- бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
- оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;
- колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право;