Валинор

Вълшебно задморско владение на Валарите - символизиращи природни стихии могъщи духове - намиращо се на запад от Средната земя, отвъд Велитото море - Белегаер.Първоначално Валинор бил свързан на север със суша към Средна земя - ледената пустош - Хелракасе, но след Войната на Гнева я била унищожена и потопена под морските вълни. Наричан още Неумиращите земи, Валинор е убежище на Елдарите, поканени от самите Валари да живеят там. Във Валинор расли Двете Дървета - Бялото дърво - Телперион и Златното дърво - Лаурелин - източник на Светлина, отпреди Слънцето и Луната.Тук били създадени и великите скъпоценни камъни - Силмарилите. По източните граници на Валинор за защите от първият Мрачен владетел - Моргот - издигнали Валарите планинската верига - Пелори.Единствен прохода на светлината - Калакирия - позволявал тя да бъде премината.Надалеч пред бреговете на Валинор били Сенчестите морета - пустинни и обвити в сянка те не можели да бъдат премитени от никого, освен ако не бил поканен от Валарите.Единствено владетелят Еарендил, носещ на челото си Силмарил, заедно със съпругата си - Елвинг, успял да пресече Сенчестите морета с кораба си Вингилот и да пристигне във Валинор. Към краят на Втора епоха, когато под влияние на лъжите и подтикван към безумие, последния нуменорски крал Ар-Фаразон - Златния, повел огромен флот, за да превземе Валинор. Тогава се намесил създателят на всичко - Еру Илуватар - той унищожил Нуменор и откъснал завинаги Валинор от Средната земя - плосък дотогава, познатия за хора и елфи свят, станал кръгъл. Валинор бил вече недостъпен за простосмъртните люде...