Глутатион: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: gl:Glutatión |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: kk:Глутатион |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[it:Glutatione]] |
[[it:Glutatione]] |
||
[[ja:グルタチオン]] |
[[ja:グルタチオン]] |
||
[[kk:Глутатион]] |
|||
[[nl:Glutathion]] |
[[nl:Glutathion]] |
||
[[no:Glutathion]] |
[[no:Glutathion]] |
Версия от 12:10, 29 октомври 2011
Глутатионът е един от основните антиоксиданти за растенията и за животните. Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 година. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича “филотион” (от гръцките думи φιλοσ – любов, и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924, това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930, който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998).
Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес.
Физиологична функция на глутатиона
- Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза.
- Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза.
- Резервна форма на редуцирана сяра.