Франкофон: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот: Променяне от pl:Frankofonia на pl:Międzynarodowa Organizacja Frankofonii |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: diq:Frankofon |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
[[da:La Francophonie]] |
[[da:La Francophonie]] |
||
[[de:Frankophonie]] |
[[de:Frankophonie]] |
||
[[diq:Frankofon]] |
|||
[[el:Διεθνής Οργανισμός Γαλλοφωνίας]] |
[[el:Διεθνής Οργανισμός Γαλλοφωνίας]] |
||
[[en:Organisation internationale de la Francophonie]] |
[[en:Organisation internationale de la Francophonie]] |
Версия от 16:19, 10 август 2012
Франкофон e човек, който може да говори френски език. Геополитически се използва, за да обозначи някого, който говори френски като майчин език или се самоидентифицира с тази езикова група. Като прилагателно означава френско-говорещ, независимо дали се отнася за индивид, за групи или за места.
В по-тесен смисъл идеята за франкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорещ". Терминът по-конкретно се отнася до хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура извън Европа в голяма степен дължи своето разпространение на френската колониална империя.
Франкофонските страни включват Франция, Белгия, Канада, Швейцария, Хаити, Френска Западна Индия, някои колонии в Африка, предишни френски и белгийски колонии.
Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена Международна организация на франкофонията (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. България също е член на МОФ, за което заслуга има президент Жельо Желев.
Виж още
франкофония