Германско кино: Разлика между версии
м в --във пред в,ф |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{Обработка|форматиране}} |
{{Обработка|форматиране}} |
||
Версия от 18:38, 12 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Когато филмовата индустрия се разраснала в периода от 1900 до 1915, тя се задържала в Европа и Америка. Но Първата световна война разклатила икономиката на Европейския континент и забавила растежа на индустрията там, позволявайки на Холивуд да доминира във филмовата индустрия.
Историята на немското кино започнало в периода след Първата световна война, когато Германия започнала бавно да се съвзема от ужасите на войната. Киното било популярен начин да се избяга във фантазиите и филмовата индустрия процъфтяла. Това било спомогнато и от ниската стойност на марката, в сравнение с другите западни валути. Това позволило на филмовите творци да заемат и връщат марки, които за това време били обезценени. Но въпреки това немските творци не можели да си позволят високо бюджетни филми. Това довело до разрастването на немския експресионизъм: филми, които разчитали на символизъм вместо на реализъм за да разкажат историите си. За начало на експресионизма се сочи „Кабинетът на доктор Калигари“ (1919),[1] който все още се изучава във филмовите училища.
Идването на власт на Нациската партия през 1930-те години променило из основи немското кино. Много признати немски режисьори емигрирали за Америка, донасяйки значителния си талант в Холивуд. Филмите на ужасите на студиата Юнивърсъл през 1930-те са режисирани от емигрирали немски режисьори.
Днешните най-големи продуценти включват Constantin Film, Bavaria, Studio Hamburg, и UFA Film und Fernsehproduktion. Скорошни филми като „Бягай, Лола“, „Сбогом, Ленин“ и „Крахът на Третия райх“ успяват да уловят провокативната и иновативна природа на немските филми от 70-те.
Новото хилядолетие видя също възраждане на Германската филмова индустрия, с високо бюджетни филми и добри приходи от немския бокс офис.